Единството и силата на любовта

Единството държи на основната визия, че ние сме една жива, взаимосвързана екосистема – жива Земя, която подкрепя и подхранва всички свои обитатели. Ако признаем и почетем тази проста реалност, можем да започнем да участваме в жизненоважната работа по изцелението на нашия раздробен и разделящ свят и да прегърнем съзнанието за единство, което е нашето човешко наследство. Това е възможността, която ни се предлага, дори когато тъмният ѝ близнак олицетворява динамиката на национализма, племенния дух, изолационизма и всички други регресивни сили, които изразяват „аз“, а не „ние“.

Единството не е метафизична идея, а нещо съществено и обикновено. То е във всяко вдишване, в размаха на крилете на всяка пеперуда, във всяко парче боклук, оставено по градските улици. Това единство е животът – животът, който вече не се преживява единствено чрез фрагментираното виждане на егото, чрез изкривяванията на нашата култура, а се познава в сърцето, усеща в душата. Това единство е сърцето на живота. Всеки от нас трябва да живее и да празнува това единство, да участва в неговата красота и чудо. И чрез нашето осъзнаване и действията, родени от това осъзнаване, можем да помогнем да свържем отново нашия свят с неговата първоначална природа.

Има много начини да изпитаме и участваме в това живо единство. Но ако съм научил нещо след половин век духовна практика, това е силата на любовта. Любовта идва в толкова много форми и изрази. Има прости актове на любяща доброта към приятели и семейство, членове на нашата общност или непознати. Любовта преминава граници, изразявайки това, което е най-съществено и човешко: това, което обединява, а не разделя. „Малките неща с голяма любов“ са по-мощни и силни, отколкото осъзнаваме, защото ни свързват отново с духовните корени на живота и неговите трансформиращи и лечебни енергии. Тъй като животът е израз на любов, всеки акт на любов е участие и дар за цялото.

Да приготвиш храна с любов и грижа, да изслушаш тревогите на друг с отворено сърце, да докоснеш тялото на любимия си с нежност или да се потопиш дълбоко в молитва, докато се слееш с безкрайния океан на любовта – във всички тези действия ние живеем любовта, която ни обединява. И чрез нашата любов ние подхранваме живота по невидими начини.

И в това време на екологична криза, докато разкъсваме крехката мрежа на живота, има жизненоважна нужда да обичаме Земята, да я приемем в сърцата и молитвите си. Имаме духовна, както и физическа отговорност за „нашия общ дом“ и тя ни зове, плаче за нашата помощ и изцеление. По думите на Тич Нят Хан:

Истинската промяна ще се случи само когато се влюбим в нашата планета. Само любовта може да ни покаже как да живеем в хармония с природата и помежду си и да ни спаси от опустошителните последици от унищожаването на околната среда и изменението на климата.

Трябва да се събудим отново за силата на любовта в света. Именно нашата любов към Земята ще изцели това, което сме осквернили, ще ни води през тази пустош и ще ни помогне да върнем светлината в нашия помрачаващ се свят. Любовта ни свързва всички по най-мистериозните начини и любовта може да води сърцата и ръцете ни. Централната нота на любовта е единството. Любовта говори езика на единството, на единството, а не на разделението.

Любовта може да ни отвори за дълбокото ни участие в живота на цялото; тя може да ни научи отново как да слушаме живота, да усещаме пулса на живота, да усещаме неговата душа. Тя може да ни отвори за свещеното в цялото творение и може да ни свърже отново с първичното ни знание, че Божественото присъства във всичко – във всеки дъх, всеки камък, всяко одушевено и неодушевено нещо. В единството на любовта всичко е включено и всичко е свещено.

И оттам можем да започнем да реагираме. Не можем да се върнем към простотата на местния начин на живот, но когато позволим на любовта да ни води, можем да осъзнаем по-добре единството на живота и да признаем, че това как сме и какво правим на индивидуално ниво влияе върху глобалната среда, както външна, така и вътрешна. Можем да се научим как да живеем по по-устойчив начин, според по-дълбоко разбиране за устойчивостта, което се основава на признаването на свещеното в творението. Можем да живеем по-просто, като казваме „не“ на ненужните материални неща във външния си живот. Можем също така да работим вътрешно, за да излекуваме духовния дисбаланс в света. Нашето индивидуално съзнателно осъзнаване на свещеното в творението свързва отново разделението между дух и материя в нашата собствена душа, а също и – тъй като ние сме много повече част от духовното тяло на Земята, отколкото осъзнаваме – в душата на света.

Любовта е най-мощната сила във вселената. Любовта ни връща към любовта, любовта разкрива любовта, любовта ни прави цели и любовта ни отвежда У дома. В дълбините на душата ние сме обичани от Бог. Това е най-дълбоката тайна на това да бъдем хора, връзката на любовта, която е в основата на нашето същество и принадлежи на всичко съществуващо. И колкото повече живеем тази любов, толкова повече се отдаваме на тази мистерия, която е едновременно човешка и божествена, толкова по-пълноценно участваме в живота такъв, какъвто е в действителност, в неговото чудо и откровение миг след миг.

Любовта и грижата – грижата един за друг, грижата за Земята – са най-простите и ценни човешки качества. А любовта принадлежи на единството. Знаем това в човешките си взаимоотношения, как любовта ни сближава и в най-интимните си моменти можем да изпитаме физически съюз с друг. Тя може също така да ни събуди за осъзнаването, че сме едно човешко семейство, дори когато нашите управници стават по-авторитарни, а политиката ни – по-разединяваща. И на най-дълбоко ниво любовта може да ни свърже отново с нашето същностно единство с целия живот, със самата Земя.

Земята е живо единство, родено от любовта, преобразявано от любовта във всеки миг. И ние можем да бъдем част от нейната духовна трансформация, нейното пробуждане. Земята чака и се нуждае от нашето участие. Тя е ранена от нашата алчност и експлоатация, от забравата ни за нейната свещена природа. Тя се нуждае от нас да си спомним и да се свържем отново, да живеем единството, което е нашата истинска природа. И любовта е най-простият ключ към това единство, към това спомен. Любовта е най-обикновеният, най-простият и най-директният начин да разкрием кое е истинско – най-съкровените тайни на живота. Тя е в основата на всичко съществуващо, както и във всяка пъпка, която се отваря през пролетта, във всеки плод, който узрява през есента.

Любовта ще ни напомня, че сме част от живота – че принадлежим един на друг и на тази жива, страдаща планета. Любовта ще ни свърже отново със свещените пътища, познати на нашите предци, както и ще ни събуди за нови начини да бъдем един с друг и със Земята. Просто трябва да кажем „Да“ на тази мистерия в собствените си сърца, да се отворим за връзката на любовта, която ни обединява всички, която е вплетена в мрежата на живота. И тогава ще разкрием любовната връзка, която е самият живот, и ще чуем песента на единството, докато тя оживява в сърцата ни и сърцето на света.