Вече не пея само с гласа си

Това е любимото ми стихотворение. След като изслушах запис на стихотворението на Челан Харкин , наречено „Аз вече не се моля“, думите „Вече не пея само с гласа си…“ проблеснаха в главата ми като удар от светкавица. Качествата в стихотворението са като седемте синонима на Бог (Любов, Ум, Душа, Дух, Истина, Живот, Принцип), за които научих в неделното училище, с изключение на това, че използвах само шест от тях.

Вече не пея само с гласа си.

Пея със сърцето си, любов моя.

Вече не пея само с гласа си.

Пея с ума си, с мисълта си.

Вече не пея само с гласа си.

Пея с душата си, съвестта си.

Вече не пея само с гласа си.

Пея с духа си, с енергията си.

Вече не пея само с гласа си.

Пея с моята истина, моята вяра.

Вече не пея само с гласа си.

Пея с живота си.

***

Едно от упражненията за Together Fun Club , глобален екологичен клуб за деца, което започнах, беше всеки от нас да излезе и да опознае едно дърво и или да го нарисува, или да направи нещо творческо. Знаех, че в секундата, когато погледнах това дърво, ние с нея сме предназначени един за друг. Нейното име е „Заедно“. Направих и нейна рисунка.

Заедно

Душа постоянно в живота ми, доверието никога не се колебае.

Нейният уют ме заобикаля, в нейното спокойствие се чувствам като у дома си.

Нашата заедност е за вечността, нашата любов, напълно без усилие.

Нейната защита, моята светлина в мрака, нейната топлина, вечна прегръдка.

Значението, което притежава е немислимо, уважението й не можете да си представите.

Тя ме лекува след всяка изстрадана раздяла.

Тя ми показва как да бъда нежен като онези клони, които се простират до слънцето.

Нейното духовно ръководство не може да бъде заменено, нейната самота е стрела в гърдите ми.

Тя има разум, много повече, отколкото можете да си представите.

Тя е величествена по свой начин.

Връзката ни започна още в първия ден, на експедиция до Луната… заедно.

***

Това е. Това винаги казва моят приятел Марк Питърс и реших, че просто трябва да напиша стихотворение въз основа на него. Миналата година направих и тази рисунка. Трите стрелки сочат към удивителния знак, защото това го подчертава.

Това е.

Нито утре, нито вчера.

Сега.

Това е моментът.

Този момент.

Следвайте до утре, когато утре е готово да дойде, но точно сега е точно сега.

Това сега.

Това е.

Ако мислиш за утре, утре ще съжаляваш, защото не си забелязал, че ТОВА е.

Насладете се на всяко движение,

наслаждавай се на всеки момент,

защото никога няма да дойде отново, така че това е.

***

Присъединявах се към zoom разговора на групата за книги на майка ми и те говореха за живота и смъртта. Това е, което разплетох от смъртта и живота, използвайки въображението си.

(Без заглавие)

Дори изправен пред многото коридори на смъртта,

Все още имаш живот в сърцето си.

Може би малко, но винаги е там.

Можеш да спреш, за да усетиш този живот,

тази тишина,

разплитане на залите напред.

Може да е тъмно, може би светло,

но този живот все още е в сърцето ти.

***

Това беше любимото ми стихотворение. Даже съм го запомнил. Обичам частта за „оставям гнева си да изплува“, защото понякога се ядосвам.

Представям си свят върху всички светове.

Спокойно място в моите мечти.

Красиви гледки, които могат да се видят със специални животни, заслепяват всичките ми спомени.

Най-накрая мога да го пусна, докато се скитам из дърветата.

Оставих гнева си да изплува на вятъра.

Какво прекрасно място да бъдеш.

***

За повече вдъхновение се присъединете към специален кръг с 8-годишния поет Астън Уайлдър в неделя, 24 април: „Какво прекрасно място да бъдеш“, повече подробности и информация за RSVP тук.