Издигане от колапс на белите дробове

Преди близо две години, в началото на третата ми година в USC, левият ми бял дроб спонтанно и неочаквано се срина ( пневмоторакс ). След като бях приет в спешното отделение, прекарах четири дни в болница „Добрият самарянин“ с неудобна гръдна тръба, стърчаща от тялото ми. Това беше първият ми, истински и личен опит с истинската крехкост на живота: фактът, че един ден можех да притежавам перфектно здраве, а на следващия момент да се наложи да се вкопча в живота си - без никакво предупреждение.

Възстанових се бързо и направих всичко възможно да науча уроците от това предизвикателно, но изключително разкриващо преживяване. Уроци като: да бъда благодарен за доброто си здраве, да поддържам силно позитивно отношение и да живея живота пълноценно всеки ден. И така, само пет седмици по-късно, без никакви тръби, които да ме спъват, направих огромен обрат, като сбъднах мечтата си да вляза в отбора по футбол на USC . Вярвам, че тези уроци от трудностите изиграха ключова роля в осигуряването на вдъхновението и смелостта да направя такъв скок.

Две години по-късно съм тук, за да напиша, че... отново, изневиделица, левият ми бял дроб колабира (четиринадесет дни след днес, докато пиша това). Бях приет в спешното отделение (36 часа след колапса, след като най-накрая посетих лекаря заради влошаващи се болки в гърдите/гърба) и ми беше свързана дренажна тръба. Животът ми отново спря рязко.

Този път обаче претърпях и операция, за да намаля вероятността от бъдещо повторно появяване от 90% на комфортно ниските 10%. Прекарах цяла седмица в медицинския център „Куинс“ под отличните грижи на способни лекари и любезни медицински сестри. И сега, след още една цяла седмица почивка и възстановяване у дома, мога с благодарност да кажа - почти съм се върнал към пълно здраве!

Извлечени поуки и пътят напред

Но основната причина, поради която реших да споделя този епизод от моето пътуване, не е да търся съчувствие или да обсъждам медицински подробности. По-скоро това, което наистина исках да споделя, са уроците от поредното определящо житейско преживяване. Ето ги и тях.

Урок №1: Пренаучаване на уроци - Благодарност, отношение и пълноценен живот

След като преживях същото предизвикателно преживяване за втори път, си припомних същите уроци, научени първия път (вижте втори параграф). Повтарянето на тези уроци засилва убеждението ми за тяхната валидност и укрепва способността ми да ги живея. Идеята за пренаучаване на уроците сама по себе си е урок: винаги имаме място за растеж, за достигане на все по-дълбоки нива на разбиране и мъдрост.

Урок №2: Животът = чудо

Алберт Айнщайн е казал: „Можеш да продължиш през живота, като не виждаш нищо като чудо или като чудо.“ Насилственото изправяне лице в лице със суровата крехкост на живота естествено е оформило възприятието ми за живота като чудо. Самата сложност на функциониращото човешко тяло (трилиони и трилиони координирани процеси), съчетани с перфектен набор от животоподдържащи условия, може да се опише единствено като: чудотворно. Смаян съм и от възможностите на съвременното здравеопазване и медицина, които поправиха счупения ми бял дроб и предотвратиха естествения подбор да ме изгони от човешката генеалогия.

Като избирате да гледате на света като на чудо, всичко се озарява от страхотно удивление и най-простите неща (като поемането на глътка въздух) стават неописуемо свещени. Ако наистина искате да започнете да виждате живота като чудо, горещо ви препоръчвам да гледате това видео от Кут Блексън, наречено „Чудото си ти“ .

Урок №3: Страдание и цел

Ще си го призная: страданието е гадно. Лесно се стига до заключението, след като човек е преживял неизбежното страдание – физическо, психическо, емоционално и духовно – което идва от хоспитализацията поради нефункционално тяло. И все пак, всички ние страдаме в живота. Тези факти повдигат най-важните въпроси за живота: „Защо? Защо да търпим страдание? И защо то е толкова много – лично за нас и за цялото човечество?“

Вярвам, че животът е годен за живеене само когато можем да отговорим на тези въпроси честно с чувство за цел. Целта дава смисъл на живота и причина да изтърпим страданието, което идва с него. Ако имате чувство за невероятна цел, тогава дори невероятни количества страдание могат да бъдат преодолени.

Лично аз мога уверено да кажа: Вярвам, че животът е по своята същност ценен и моята цел на този свят е да направя всичко възможно, за да живея Чистата Алоха като път към по-голям мир, щастие и свобода за другите и за мен самия. Вярвам, че съм бил изключително благословен: със самия живот (сега, няколко пъти повече), лични способности и невероятни възможности да осъществя предназначението си.