Животът през обектива на камерата

Другата седмица, докато седях с мъж на средна възраст на име Пол, открих, че се чувствам особено трогнат от нашия разговор. Току-що се беше върнал от първата си ваканция от години и описваше най-важните моменти. „Не можех да повярвам колко красив е океанът“, коментира той. „Никога преди не съм виждал океан, а след това да мога да видя палми лично и дори да ги докосна. Беше просто невероятно.“

Той започна да преглежда поредица от снимки на телефона си, всяка от които показваше изображение на палма. Някои дървета стояха точно до брега, докато други се редяха край пътя, всяко от които сякаш принадлежеше на къщата точно зад него. Някои имаха множество стволове, а други имаха една извита, елегантна линия. Няколко от неговите снимки изобразяват едно и също дърво, но от различни ъгли и перспективи.

Въпреки че съм виждал много палми през живота си, никога не съм преживявал някой наистина да оцени палмово дърво. Ето това ме трогна. През всичките ми ваканции на топли, слънчеви места никога не ми е хрумвало да обръщам такова внимание на тези дървета. Те винаги са били просто част от фона и нещо, което съм приемал за даденост.

Срещнах обаче своя собствена версия на палмата на Пол. Когато пътувах до Индонезия преди няколко години, открих, че устата ми е отворена от страхопочитание пред терасовидите оризища, които се появяват зад всеки завой и ъгъл. Забелязах недоумението на шофьора на таксито при многократните ми молби да го накарам да спре, за да мога да направя повече снимки на тези прекрасни произведения на изкуството. За него те бяха толкова обикновени, колкото палма за жител на Флорида или дъб за някой от нас, жителите на Средния запад.

Когато се прибрах у дома, започнах да прибирам фотоапарата си в чекмеджето, където е на сигурно място до следващия рецитал или момента на тортата за рожден ден. Но тогава се замислих. Направи ми впечатление, че когато пътувам до нови места, винаги вадя фотоапарата си, за да заснема нови и интересни изображения. Отделям време, дори по моя аматьорски начин, за да гледам обектите направо и отстрани и често съм изненадан от красотата и уникалността, разкрити през обектива на камерата.

Чудех се дали това може да работи обратно?

Какво ще стане, ако извадя фотоапарата си или може би дори просто си представя да извадя фотоапарата си по време на обикновени и познати моменти от ежедневието. Дали подобен жест би ме насърчил да започна да виждам обичайните места и предмети като достойни за снимка - достойни по начина, по който палмите бяха за Пол и индонезийският пейзаж за моите гостуващи очи?

Често, когато се движим бързо от едно нещо към следващо, всъщност не виждаме какво е около нас по начина, по който го правим, когато пътуваме. Изглежда това качество на внимание е едно от първите неща, които губим, когато дните ни са запълнени с ангажименти и дейности. Само си помислете, ако всяка сутрин пристигаме в нашата кухня по начина, по който бихме пристигнали на ваканционна дестинация, като разглеждаме и оценяваме отличителните черти на предметите около нас. Ако трябваше да възприемем такова отношение в ежедневието си, може би щяхме да се окажем, че правим снимки на слънчевата светлина, навлизаща през нашия кухненски прозорец, или яйчния жълтък, който се издига в нашия тиган.

Струва си да експериментирате с тази практика на камерата, независимо дали избираме обективът ни да бъде буквален или метафоричен. Когато мислим като фотограф, ние започваме да гледаме на нещата по нов начин - забелязвайки невидими детайли в ежедневните предмети и може би дори отново да се очароваме от познатия свят около нас.

Този начин на забелязване е нещо, което можем да направим дори в разгара на натоварените си дни. Това е едно от малкото неща, които можем да правим и които не изискват допълнително време... просто промяна в начина, по който обръщаме внимание.

Докато преминавате през този ден, забележете какви потенциални снимки съществуват. Как бихте могли да ги оформите и какви детайли бихте подчертали?

Обърнете внимание на най-обикновените и най-необикновените образи, които улавят очите и ума ви днес.