Любовта, която търсиш

Снимка от Бхарат Чаухан

Любовта, която изпитваш към себе си, никога не е несподелена. Ти си щедрият дарител и единственият получател. Не е нужно да се чудиш дали чувствата ти ще бъдат откликнати или милите ти жестове ще бъдат върнати. Трябва само да обичаш себе си напълно.

Любовта, която изпитваме към себе си, е гарантирана, като всяка възвръщаемост надвишава инвестицията. Може би копнеете да изпитате този вид любов от някого, на когото държите, или може би сърцето ви боли от това, че обичате някого, който не може да ви обича напълно.

Колкото повече търсим такава любов, толкова по-трудно се борим и толкова по-малко обичаме себе си. Но кой е по-достоен за внимателното внимание и замислената обич, които толкова лесно раздаваме на другите, от нежната душа, която ни носи през всеки ден?

Самолюбието е невероятен дар, който можем да избираме да даваме и получаваме отново и отново. Колкото и да казваме „Обичам те“ на друг, можем да го казваме и на себе си. Можем да казваме тези три думи често и можем да ги казваме с благоговението, за което са предназначени.

Има един прекрасен стих, често използван за романтичната любов, но какво ще стане, ако го погледнем в светлината на любовта към себе си?

Любовта е дълготърпелива, любовта е блага. Не завижда, не се хвали, не се гордее. Не унижава другите, не е егоистична, не се гневи лесно, не пази в памет на грехове. Любовта не се радва на злото, а се радва на истината. Винаги пази, винаги уповава, винаги се надява, винаги търпи. Любовта никога не престава. – 1 Коринтяни 13:4-8

Представете си, че обичахте себе си по този начин, всеки ден; когато се чувствахте в най-добрата си и в най-лошата си форма. Представете си, че обичахте себе си по този начин, когато бяхте заседнали в трафик, закъснявахте, събуждахте се всяка сутрин или се наслаждавахте на обикновен изгрев.

Бихте ли могли да обичате себе си по този начин, когато сте ядосани, засрамени, уплашени или претоварени? Бихте ли могли да се обърнете към себе си в тези моменти и да потърсите нежност, вместо инстинктивно да се обръщате към или срещу друг?

Любовта е търпелива, любовта е добра. Самолюбието прощава провалите и е нашият най-верен спътник в моменти на съмнение. То изпитва радост от това да се гледа в огледалото всеки ден и не преувеличава несъвършенствата. То приема недостатъците и щедро предлага втори шанс.

То не завижда, не се хвали, не се гордее. Самолюбието не сравнява, а възхвалява цялостността, увереността и сигурността. То обитава в приемащия, но вълните му се разпространяват на километри. Не опозорява другите, не е егоистично, не се гневи лесно, не си води отчет за грешките. Не наброява слабости или провали, а процъфтява в светлината на поемането на рискове.

Любовта не се радва на злото, а се радва заедно с истината. Тя винаги защитава, винаги вярва, винаги се надява, винаги упорства. Любовта никога не се проваля. Самолюбието вижда това, което вече е налице, а не това, което в момента липсва. Тя е стабилна, надеждна и силна. Тя е топли ръце, силни прегръдки, смях от сърце и лъчезарни усмивки.

Любовта, която даваме на себе си, е сред най-ценните, които можем да получим. Тя не зависи от присъствието, откритостта или наличността на някой друг, а вместо това ни позволява да бъдем настоящи, отворени и достъпни за себе си.

Има ли по-голям дар, който можем да си дадем от откритостта на собствените си сърца? Не е ли това, което копнеем от другите - да отворят сърцата си за нас, да споделят историите си и да ни допуснат до нас?

Може не винаги да получаваме любовта, която желаем, или тя може само да ни остави да искаме още. Може да я получим, когато сме твърде затворени, за да я приемем, или когато тя идва във форма, която не можем да разпознаем, оставяйки ни имунизирани срещу нейното присъствие. Може да я получим един ден, а на следващия да усетим нейното отсъствие.

Тази любов не може да се сравни с любовта, която винаги ни е достъпна, винаги чака да бъде получена, винаги с мисъл за най-добрите ни интереси и с очакващи сърца. Когато започнем да обичаме себе си безусловно, ставаме по-способни да обичаме и хората около нас.

Започваме да съчувстваме на непознатия, който ни говори с гняв, защото и ние сме били ядосани и сме обичали себе си през това време. Започваме да приемаме по-добре трудностите на членовете на семейството си, защото и ние сме се борили, но сърцата ни са пораснали. Започваме да задаваме въпроси, вместо да правим прибързани заключения, защото и ние сме споделяли историите си и сме били посрещнати с искрена благодарност.

Самолюбието не е егоистично, а води до открито общуване. Много по-лесно е да бъдем напълно присъстващи един с друг, когато не сме обсебени от предполагаемите си несъвършенства или предишните си неуспехи. Когато можем да посрещнем недостатъците си с мекота, ние каним другите да направят същото. Когато можем да осъзнаем своята стойност, ние позволяваме на другите да блестят.

Отдели време, за да бъдеш любовта, която търсиш, и ще намериш любовта, която търсиш.