Две патета и техният 7-годишен герой

Написано от Робърт Найт от Кентъки

Когато бях на около 7 години, видях чифт патици в предния си двор. Знаех, че патиците обичат хляб, затова реших да ги нахраня, преди да имат шанс да отлетят. Тогава не го знаех, но тези две патици в крайна сметка се оказаха един от най-влиятелните фактори в това кой съм станал днес.

Около седмица след първото им посещение патиците отново намериха път в двора ми. Мислех, че това е странно, тъй като езерото в нашия квартал не беше много близо до къщата ми. Въпреки това ги нахраних отново, тъй като това беше всичко, което знаех, че мога да правя с патици.

Връщаха се всеки ден след това в продължение на месец или два и дори се научиха да идват до входната ми врата и да крякат, когато искат храна. След това спадна само до един от тях около веднъж или два пъти седмично. Не съм сигурен колко дълго продължи това, но един ден след голяма буря и двамата се озоваха в предния ми двор.

Този път нещо ужасно не беше наред

Бях развълнуван да ги видя и двамата отново заедно, така че изнесох допълнителна храна за тях. Те обаче изглеждаха различни, развълнувани. Те не спряха да крякат, когато излязох, както обикновено. Всъщност те крякаха повече. Когато им хвърлих първото малко парче хляб, мъжкият го вдигна, хвърли го обратно към мен и възобнови неистовото си крякане. Тогава направих няколко крачки към тях, за да видя дали ще се отдръпнат, както правеха обикновено, но този път само женската помръдна. Това ме озадачи, но начинът, по който се държаха, ми напомни за филми, които бях гледал, когато животно искаше някой да го последва. Върнах се вътре и го обясних на майка ми и получих разрешение да се опитам да ги последвам.

Когато се върнах навън, те се бяха преместили в ъгъла на двора ми, очевидно предполагайки, че съм се отказал от тях. Те чуха вратата да се затваря и мъжкият изтича обратно към мен, крякайки през целия път. Последвах ги до ъгъла на двора, надолу по пътя, зад ъгъла, през улица и тогава се видя езерото. Тогава женската полетя близо до езерото, но мъжкият ме поведе надолу с крака. Когато стигнахме до езерото, и двамата отидоха до дренажна канализация на ръба му и започнаха да крякат надолу в него. Дойдох и погледнах надолу и това, което видях, ме шокира. Видях седем патета на около осем фута направо на дъното на този дренаж, които просто гледаха нагоре към нас.

Изтичах за помощ

Знаех, че трябва да направя нещо, за да помогна, така че след като обясних на патиците, че ще се върна веднага, изтичах обратно вкъщи. Отне ми около 10 минути да убедя баща ми да дойде да ми помогне, но той взе своята риболовна мрежа, която беше прикрепена към дълъг прът и дойде с мен. Не му отне много време да измъкне седем, но каза, че друг е там долу. Продължаваше да плува във и извън тръбата на дъното, за да избегне мрежата.

Изтичах обратно през улицата и надолу по хълма, за да намеря къде излиза тръбата. Когато го намерих, патенцето беше в края му, но го изплаших обратно през тръбата, където беше мрежата на баща ми. Това патенце ни отне около 20 минути, за да го вземем, но най-накрая успяхме. Веднага щом излязоха, родителите придружиха патенцата далеч от канализацията и започнаха да ги проверяват. До този момент беше време да вечеряме, така че се върнахме у дома.

Още един шарлатанин на вратата

На следващия ден чух още едно крякане на вратата. Излязох да видя двете патици и всичките осем патета в предния двор. Вече знаех, че не трябва да се опитвам да ги докосвам, така че просто ги погледнах и видях, че въпреки че са преживели много, всички са добре. След няколко минути всички се върнаха надолу по двора ми и тръгнаха по пътя, срещуположния на езерото.

Никога не ги видях отново, така че мога само да предположа, че показването на децата им отново беше начин да им кажа благодаря и довиждане.

Предоставено ви от The Great Animal Rescue Chase .