Таксиметровият шофьор, който управлява две училища и сиропиталище

Той трябваше да напусне училище и да проси. Сега този таксиметров шофьор от Колката управлява 2 училища и сиропиталище.

Седемгодишният Гази Джалалудин учил в местното училище в селото си. Учебно дете, той скачал от радост, когато казвал на баща си, че е бил първи в първи клас. Но баща му имал свои новини - не успял да събере достатъчно пари, за да му купи книги за втори клас, така че Гази щял да спре да ходи на училище.

Бащата на Гази бил фермер в село Такурчак в Сундарбанс, Западна Бенгалия. Той имал само четвърт акър земя, която не давала достатъчно добив, за да възстанови дори вложените средства, само за да остави семейството гладуващо с дни. Бащата на Гази бил болен и те дошли в Колката в търсене на работа, която би им осигурила поне едно хранене всеки ден. За съжаление никой не искал да наеме болен мъж и Гази се озовал да проси по улиците на Колката.

След като навършил 12 или 13 години, Гази започнал да работи като рикша в пазарния район Ентали в Колката. И след няколко години, на 18 години, Гази се научил да шофира такси и станал таксиметров шофьор през 1977 г.

Гази Джалалудин

Но винаги е мислил за многото млади момчета в селото му, които все още се опитват да свържат двата края. Затова той сформира „Sundarban Driving Samiti“ и започна да дава уроци по шофиране на младите момчета от Сундарбан, за да могат да започнат да живеят живота си достойно.

„В първия си клас обучавах 10 момчета безплатно и ги помолих да даряват само по 5 рупии всеки месец, след като започнат да печелят. Помолих и всеки един от тях да обучи още две нуждаещи се момчета от селото. Веригата продължава и днес 300 момчета от Сундарбан карат таксита и си изкарват прехраната в Колката“, информира Гази.

Гази също започнал да пита пътниците си дали искат да дарят книги, стари дрехи или лекарства. Много хора проявили интерес и Гази събирал книги, дрехи и лекарства от тях и ги разпределял сред бедните в селото си. Много деца, които трябвало да напуснат училище поради липса на пари, за да си купят книги, точно както Гази, успявали да учат отново с негова помощ.

Той продължил да прави това до 1997 г., но нещо все още го карало да се чувства неспокоен. След като напуснал образованието си, Гази често мечтаел за училище, където децата нямало да плащат нищо, за да учат. И сега бил решен сам да го направи.

„Попитах много хора в моето село дали могат да дарят земя за построяване на училище, но никой не се съгласи, малцина дори ми се смяха“, казва Гази.

Това не обезкуражило младия мъж и той започнал училище в една от стаите на двустайната си къща. Той обявявал из селото по микрофон, призовавайки родителите да изпращат децата си на училище, предлагайки да ги учи безплатно. Първоначално никой не се интересувал. Селяните го питали как това би променило нещата, тъй като нямало да могат да накарат децата да продължат да учат, което би съсипало всички шансове на децата да си намерят работа.

„Те не бяха готови да изпратят децата си, особено момичетата, на училище. Обясних им как трябва да тичат обратно при лекаря или при някой грамотен човек, за да прочетат дори най-прости неща, като например как да приемат лекарства, или как трябва да чакат някой да прочете писмата им и по-късно да разберат, че е много спешно“, обясни той.

Усилията на Гази се отплащат и той основава своето училище, Безплатно начално училище „Исмаил Исрафил“ (кръстено на двамата му сина), с 22 ученици и двама учители през 1998 г. в Утар Такучак, Сундарбан.

Мисията Сундарбан Сикшаятан

След това той продължил да строи по една стая всяка година с дарения от пътниците си и със спестяванията си. До 2012 г. Гази успял да построи 12 класни стаи, 2 тоалетни и стая за хранене в училището си. Без никаква помощ от правителството, този незавършил училище вече предоставял безплатно образование и храна на децата в неравностойно положение.

„Първоначално се борихме много. В дъждовния сезон беше кално и полиетилените, които използвахме за нашето импровизирано училище за толкова много ученици, пропускаха. Но след това, за щастие, с помощта на хората, се появи сграда. Тя обаче също беше в нашата мюсюлманска колония и нямаше подходящ път, до който да се стигне. Исках да построя по-голямо училище до път. Затова започнах да моля за помощ пътниците си, за да построя по-голямо училище“, казва той.

Двама от пътниците на Гази му помогнаха да купи земя за училището, някои поеха отговорността да плащат на учителите, а други му помогнаха да започне обедното хранене в училището си. С помощта, която се вливаше, той успя да построи второто си училище, мисия „Сундарбан Сикшаятан“, през 2009 г. в Пурв Такурчак, Сундарбан, на 2 км от първото му училище. Сега в тези две училища има около 21 учители, четирима непедагогически служители и близо 425 ученици.

Гази не спря дотук. Много от учениците в училищата му бяха сираци, принудени да просят, точно както Гази. Той искаше да осигури подслон на тези деца и започна да събира средства за сиропиталище. Още хора се включиха и през 2016 г. беше построено сиропиталището „Сундарбан“. Той урежда всички жилищни нужди на тези сираци, като спестява пари от доходите си и помощта, получена от дарители.

„Все още ми е трудно да осигуря обяд на всички деца. Понякога не мога да дам пълната заплата наведнъж на учителите, но те също са много отзивчиви. Моите непознати пътници ми помогнаха да сбъдна мечтата си и мечтая за свят, в който никой Гази вече не трябва да спира да ходи на училище“, казва той.

Гази благодари специално на Арун Кумар Дубей, който дари земя за сиропиталището му, на Дипанкар Гхош, Аджит Кумар Саха, Дийпа Дута, Барнали Пай и много други, които му помагат да издържа училищата и сиропиталището.

Можете да кликнете тук, за да се свържете с Гази Джалалудин.