[Нестандартна дипломна реч предизвиква овации: лекторът за бакалавър през 2012 г. в Университета на Пенсилвания беше нетрадиционен избор за училище от Бръшляновата лига. За да се обърнат към своите новоизпечени възпитаници, стремящи се към ослепителна кариера, те избраха мъж, който никога в живота си не е кандидатствал за работа. Човек, който не е работил срещу заплащане от почти десетилетие и чиято самодекларирана мисия е просто „да донесе усмивки на света и тишина в сърцето ми“. Този нестандартен говорител започна обръщението си със стряскащ съвет. Продължаваме с четири ключови прозрения, събрани от радикално 1000-километрово пешеходно поклонение през селата на Индия. Докато той закриваше своята единствена по рода си реч за деня на дипломирането, морето от студенти с шапки и рокли стана на крака за овации. Това, което следва, е пълният препис на разговора на Нипун Мехта. --DailyGood Editors]
Благодаря на моите уважаеми приятели, президента Ейми Гутман, ректора Винсент Прайс и преподобния Чарлз Хауърд, че ме поканиха да споделя няколко размишления по този радостен повод. За мен е чест и привилегия да ви поздравя -- випуск 2012 на UPenn.
Точно сега всеки един от вас седи на пистата на живота, готов за излитане. Вие сте едни от най-талантливите, елитни и мотивирани завършили колеж в света – и безспорно сте готови да летите. Така че това, което ще кажа след това, може да звучи малко налудничаво. Искам да ви призова, не да летите, а да – ходите . Преди четири години вие влязохте в тази прекрасна лаборатория за висше образование. Днес с високо вдигнати глави вървите да получите дипломите си. Утре ще влезете в свят на безкрайни възможности.
Но ходенето, в нашия високоскоростен свят, за съжаление е изпаднало в немилост. Самата дума „пешеходец“ се използва, за да опише нещо обикновено и обикновено. И все пак ходенето с намерение има дълбоки корени. Австралийските аборигенски младежи се разхождат като обред; Индианските племена провеждат куестове за видения в пустинята; в Европа от векове хората са вървели по Камино де Сантяго, който обхваща цялата Испания. Такива поклонници поставят стабилно единия си крак пред другия, за да влязат в крак с ритъма на вселената и ритъма на собствените си сърца.
През 2005 г., шест месеца след брака ни, жена ми и аз решихме сами да „засилим нещата“ и да отидем на пешеходно поклонение. В пика на нашите усилия със ServiceSpace се чудехме дали имаме способността да оставим настрана светския си успех и да търсим по-висши истини. Случвало ли ви се е да мислите за нещо и след това просто да разберете, че трябва да се случи? Беше едно от тези неща. Така че продадохме всичките си основни вещи и купихме еднопосочен билет до Индия. Планът ни беше да се отправим към ашрама на Махатма Ганди, тъй като той винаги е бил вдъхновение за нас, и след това да тръгнем на юг. Двамата отделихме по един долар на ден, най-вече за непредвидени разходи -- което означаваше, че за нашето оцеляване трябваше да зависим изцяло от добротата на непознати. Ядохме каквато храна предложиха и спахме където ни предложиха.
Сега трябва да кажа, че подобни идеи идват с предупреждение: не опитвайте това у дома, защото вашият партньор може да не приветства точно този вид меден месец. :-)
За нас тази разходка беше поклонение -- и нашата цел беше просто да бъдем в пространство, по-голямо от егото ни, и да позволим на това състрадание да ни води в непредписани актове на служба по пътя. Лишени изцяло от зоната си на комфорт и свикналата идентичност, можем ли все пак да го „запазим истински“? Това беше нашето предизвикателство.
В крайна сметка изминахме 1000 километра за три месеца. В този период се сблъскахме с най-доброто и най-лошото от човешката природа - не само в другите, но и в себе си .
Скоро след като приключихме поклонението, чичо ми небрежно зададе въпроса за милион долара на масата за вечеря: „И така, Нипун, какво научи от тази разходка?“ Не знаех откъде да започна. Но съвсем спонтанно се сетих за акроним -- WALK -- който обхващаше ключовите уроци , които бяхме научили и продължаваме да учим отново, дори и до днес. Докато започвате следващата фаза от вашето пътуване, искам да споделя тези късчета с надеждата, че те също могат да осветят пътя ви по някакъв малък начин.
W в WALK означава Свидетел. Когато ходите, буквално виждате повече. Вашето зрително поле е почти 180 градуса, в сравнение с 40 градуса, когато пътувате с 62 mph. По-високите скорости замъгляват периферното ни зрение, докато ходенето всъщност разширява вашето платно и драматично измества обектите на вашето внимание. Например, по време на нашето поклонение всеки ден забелязвахме изгрева и как при залез птиците се събираха за собствено малко парти. Вместо да добавяме приятели във Facebook онлайн, ние всъщност се сприятелявахме лично, често на чаша горещ „чай“. Животът около нас оживя по нов начин.
Темпото на ходене е скоростта на общността. Когато високите скорости улесняват раздялата, по-бавното темпо ни дава възможност да общуваме.
Докато прекосявахме провинциална Индия със скорост от няколко мили в час, стана ясно колко много можем да научим просто като свидетелстваме за начина на живот на селяните. Целият им ментален модел е различен -- умножаването на желанията е заменено от основното задоволяване на човешките нужди. Когато вече не сте заети с искането на все повече и повече неща; тогава просто взимаш това, което ти е дадено, и даваш това, което ти е взето. Животът отново е прост. Един фермер ни го обясни по следния начин: "Не можете да накарате облаците да валят повече, не можете да накарате слънцето да грее по-малко. Те са просто дарове на природата - вземете или оставете."
Когато нещата около вас се възприемат като подаръци, те вече не са средство за постигане на цел; те са средството и целта. И така, един пастир ще се грижи за животните си със състраданието на баща, една селска жена ще чака 3 часа закъснял автобус без следа от гняв, едно дете ще прекара безброй часове очаровано от звездите в галактиката и намирайки своето място в необятния космос.
Така че с днешните модернизирани инструменти на ваше разположение, не си позволявайте да се приближавате незабелязано от точка А до точка Б по магистралите на живота; опитайте да се разходите по задните пътища на света, където ще станете свидетели на дълбоко неразривна връзка с всички живи същества.
А в WALK означава Приемам. Когато вървите по този начин, вие се поставяте в дланта на Вселената и се изправяте лице в лице с нейните реалности. Разхождахме се в разгара на лятото, при безмилостни температури над 120 градуса. Понякога бяхме гладни, изтощени и дори разочаровани. Телата ни жадуваха само за тази допълнителна глътка вода, още няколко мига на сянка или просто тази малка искра човешка доброта. Много пъти сме получавали тази допълнителна частица и сърцата ни са преливали от благодарност. Но понякога внезапно ни отказваха и трябваше да култивираме способността да приемаме дарбите, скрити дори в най-предизвикателните моменти.
Спомням си един такъв ден, когато се приближихме до къща за почивка по безплодна магистрала. Докато тежкотоварните камиони профучаваха покрай нас, видяхме табела, която съобщаваше, че гостите се приемат безплатно. „Ах, нашият щастлив ден“, помислихме възхитени. Влязох вътре нетърпеливо. Човекът зад бюрото вдигна поглед и попита рязко: „Тук ли си, за да видиш храма?“ Едно просто „да“ от устните ми веднага щеше да ни осигури пълно хранене и стая за нощувка. Но нямаше да е истината. Затова вместо това казах: "Е, технически, не, сър. Ние сме на пешеходно поклонение, за да станем по-добри хора. Но ще се радваме да посетим храма." Доста рязко той отвърна: „Ъъъ, съжалявам, не можем да ви приемем.“ Нещо в острото му високомерие предизвика куп негативни емоции. Исках да направя ехидна забележка в отговор и да затръшна вратата на излизане. Вместо това сдържах бушуващото си его под контрол. В това състояние на физическо и психическо изтощение се чувствах като херкулесова задача - но през вътрешния смут изплува глас, който ми казваше да приема реалността на този момент.
Имаше тиха метаморфоза в мен. Смирено се освободих от защитите си, приех съдбата си този ден и се обърнах, за да си тръгна безмълвно. Може би мъжът зад гишето усети тази промяна в мен, защото извика точно тогава: „И какво точно правиш отново?“ След краткото ми обяснение той каза: "Виж, не мога да те нахраня или да те настаня, защото правилата са си правила. Но отзад има тоалетни. Можеш да спиш извън мъжката тоалетна, а жена ти може да спи извън женската." Въпреки че беше любезен, предложението му ми се стори като сол в раните. Нямахме друг избор, освен да приемем.
Този ден постихме и тази нощ спахме до тоалетните. Една малка лъжа можеше да ни купи надграждане, но това нямаше да е поклонение. Докато спях със стена, която ме разделяше от жена ми, имах тази красива, неканена визия на двойка, изкачваща се до върха на планина от две различни страни. По средата на това трудно изкачване, докато мъжът обмисляше да се откаже, едно малко врабче прелетя с този съвет: "Не се отказвай сега, приятелю. Жена ти няма търпение да те види на върха." Той продължи да се катери. Няколко дни по-късно, когато съпругата се оказа на ръба да се откаже, малкото врабче се появи със същото съобщение. Стъпка по стъпка любовта им поддържа пътуването им чак до върха на планината. Посетен от навременната благодат на това видение, пролях няколко сълзи на благодарност -- и тази история се превърна в пробен камък не само в нашите отношения, но и в много други благородни приятелства.
Затова ви насърчавам да култивирате спокойствие и да приемате всичко, което животът хвърля в скута ви – когато направите това, ще бъдете благословени с прозрението за вътрешна трансформация, която можете да запазите завинаги.
L в WALK означава любов. Колкото повече научавахме от природата и изграждахме един вид вътрешна устойчивост към външни обстоятелства, толкова повече изпадахме в нашето естествено състояние - което беше да бъдем обичащи. В нашата доминираща парадигма Холивуд коварно е кооптирал думата, но любовта, за която говоря тук, е вид любов, която знае само едно нещо - да дава без никакви условия. Чисто. Безкористно.
Повечето от нас вярват, че за да дадем, първо трябва да имаме какво да дадем. Проблемът с това е, че когато правим равносметка на това, което имаме, почти винаги допускаме счетоводни грешки. Веднъж Оскар Уайлд пошегува: „В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.“ Забравихме как да оценяваме нещата без цена. Следователно, когато стигнем до нашите най-изобилни дарби - като внимание, проницателност, състрадание - ние объркваме тяхната стойност, защото те са безценни.
По време на нашето пешеходно поклонение забелязахме, че тези, които имат най-малко, са най-подготвени да почетат безценното. В градските градове хората, които срещнахме, започнаха с неизказана предпазливост: "Защо правиш това? Какво искаш от мен?" В провинцията , от друга страна, селяните почти винаги ни посрещаха с открито любопитство, започващо направо с: "Хей, приятел, не изглеждаш местен. Каква е твоята история?"
В селата стойността ви не се оценяваше по визитката ви, професионалната ви мрежа или заплатата ви. Тази вродена простота им позволяваше да обичат живота и да ценят всичките му връзки.
Изключително бедни селяни, които дори не можеха да си позволят собствена храна, често вземаха назаем храна от съседите си, за да ни нахранят. Когато се опитахме да откажем, те просто обясняваха: "За нас гостът е Бог. Това е нашето предложение към божественото във вас, което ни свързва един с друг." Сега, как може човек да откаже това? Уличните търговци често ни подаряваха зеленчуци; в един много трогателен момент един продавач на плодове без ръце веднъж настоя да ни даде резен диня. Всеки, без значение колко е възрастен, ще се радва да ни даде указания, дори когато не е напълно сигурен в тях. :) И все още помня жената, която щедро ни даваше вода, когато бяхме изключително жадни -- само за да разберем по-късно, че трябваше да върви 10 километра в 4 сутринта, за да вземе тази една кофа вода. Тези хора знаеха как да дават, не защото имаха много, а защото знаеха как да обичат живота. Те не се нуждаеха от кредит или гаранция, че някога ще се върнете, за да им върнете парите. По-скоро те просто се довериха на кръга на плащането напред на даването.
Когато оживееш по този начин, ще разбереш, че истинската щедрост не започва, когато имаш нещо да дадеш, а по-скоро когато няма нищо в теб, което да се опитва да вземе. Така че се надявам, че ще превърнете всичките си ценни моменти в израз на любящ живот.
И накрая, K в WALK означава Познай себе си.
Мъдреците отдавна са ни информирали, че когато служим на другите безусловно, ние преминаваме от аз към ние и се свързваме по-дълбоко с другия. Тази матрица от взаимовръзки позволява дълбоко качество на умствена тишина. Подобно на неподвижно езеро, необезпокоявано от вълни или вълни, ние сме в състояние да видим ясно кои сме и как можем да живеем в дълбока хармония с околната среда около нас.
Когато единият крак ходи, другият си почива. Правенето и съществуването трябва да са в баланс.
Нашият рационален ум иска с право да осигури напредък, но интуитивният ни ум също се нуждае от пространство за възникване на възникващото, неизвестно и непланирано. Правенето със сигурност е важно, но когато не сме наясно с вътрешната си екосистема, ние дотолкова се отдаваме на нашите планове и действия, че не забелязваме натрупването на умствени остатъци. С течение на времето този несъзнателен вътрешен шум започва да замърсява нашите мотивации, нашата етика и нашия дух. И така, критично е да успокоите ума. В крайна сметка една мелодия може да се създаде само с тишината между нотите.
Докато вървяхме -- ставахме свидетели, приемахме, обичахме -- виждането ни за света наистина ставаше по-ясно. Тази яснота, достатъчно парадоксално, замъгли предишните ни разграничения между мен и ние, вътрешна трансформация срещу външно въздействие и егоизъм срещу безкористност. Бяха неразривно свързани. Когато един беден фермер ми даде домат като подарък за раздяла със сълзи, които се търкаляха от очите му, получавах ли или давах? Когато седя с часове в безмълвна медитация, ползата беше само моя или щеше да се разпространи в света? Когато вдигнах купата сено от главата на един старец и я понесох цял километър, на него ли служех или на себе си?
Което ще рече, не просто преминавайте през живота - растете през живота. За вас ще бъде лесно и изкушаващо да стигнете до рефлексивни отговори - но вместо това си поставете за цел да признаете мистерията и да приветствате богатите въпроси ... въпроси, които ви тласкат към по-добро разбиране на този свят и вашето място в него.
Това е РАЗХОДКА. И днес, на този важен етап от живота ви, вие влязохте пеша и ще излезете пеша. Докато вървите в един свят, който все повече се стреми да премине отвъд скоростта на мисълта, се надявам, че всеки от вас ще си спомни колко е важно да пътувате със скоростта на мисълта. Надявам се, че ще отделите време, за да станете свидетели на нашите великолепни взаимовръзки. Че ще приемете красивите дарове на живота, дори когато не са красиви, че ще практикувате безкористна любов и ще се стремите да опознаете най-дълбоката си природа.
Искам да завърша с една история за моя прадядо. Той беше човек с малко богатство, който все пак успяваше да даде всеки ден от живота си. Всяка сутрин той имаше ритуал да тръгне на разходка -- и докато вървеше, той усърдно подхранваше мравките по пътя си с малки щипки пшенично брашно. Сега това е акт на микрощедрост, толкова малък, че може да изглежда напълно незначителен в голямата схема на Вселената. Какво значение има? Има значение, тъй като го промени вътрешно. И добротата на моя прадядо оформи мирогледа на моите баба и дядо, които от своя страна повлияха на този на своите деца -- моите родители. Днес тези мравки и мравуняците ги няма, но духът на моя прадядо е силно вграден във всичките ми действия и бъдещите им вълни. Точно тези малки, често невидими актове на вътрешна трансформация оформят материята на нашето същество и огъват дъгата на споделената ни съдба.
На твоята разходка днес и винаги ти пожелавам очите да видят мравуняците и сърцето да ги храни с радост.
Нека сте благословени. Променете себе си - променете света.
COMMUNITY REFLECTIONS
SHARE YOUR REFLECTION
100 PAST RESPONSES
Thank you for sharing this. May God bless you both.
Wow, amazing, simply amazing talk...you just kept me glued to this narrative as though I was hearing you live, Nipun. Your name is befitting you. It is always about how you can decipher a thought in simple yet effective way so that the recipient of the thought could not only grasp but also transmit it forward. You did that to me. I will never forget the expansion and meaning of the acronym W-A-L-K and would always get reminded whenever I walk. Wishing you all the best in your WALK of life. God bless.
Beautiful article, it was worth reading
Amazing article... When one foot walks, the other rests.I`ll take this forever!
Amazing story. Reminds me of Nanak ji. Sat naam wage guru. We need crazy people like you in this world to make it better, loving and acceptable.
This was a true gift today. An affirmation of thoughts I was pondering just this morning. On my way into work (driving, sadly rather than walking - but at a leisurely pace through a parkway, foregoing the freeway) I was thinking about walking and those that walk for a purpose such as Nipun and his wife, although at the time I was thinking of another walker's story I had just read. I thought of all the books I've read about others' pilgrimages and how my little hikes reveal to me in small ways what others learn on their longer journeys. It came to my mind that if I had the opportunity and time to walk one of these long walks, the Camino, the APT, the PCT, and IAT, I wouldn't be doing it to write a book or to change the world, but I could expect it to change my world vision. If we change our vision, such as Nipun requests, we do change the world, though, don't we?
Amazing speech nipun. It has been amazing knowing about you. It is really shaking selfish and insecure person in me and temping me to start giving - in whatever small way until it becomes a habit. Thanks for showing new way of living.
This is the most insightful and inspirational speech about the adventure of their pilgrimage in India and the lessons learned during this journey. Thank you very much for sharing with all of us.
I will always remember these four key words - Witness, Accept, Love and Know thyself. These four words are like mantra to me to remember and practice all through our day to remind myself about Nipun's insights.
Thank you.
very inspiring and thought provoking article, feel pleaure to read this .:)
Truly inspirational. However, temper your kindness with pragmatism. Feeding wheat flour to ants may be an act of micro kindness but don't try that with snakes. When bit by a cobra, most you can do is to follow the 'A' in the WALK model before turning blue.
Thanks to Nepun Mehta for enlivining each of our life's and sharing your thought with us..........it has greatly moved me and changed my life.....
i was lead here again by the new grad speech .. one of my favorite reads ever still HUGS
I feel myself blessed to read this beautiful article. Though i have read it a lot of times, each time i read it , i learn something new. Thank You :) Its one of the most amazing blogs i have read.
Thanks a lot for sharing.:)
Awe-inspiring and awesome article!!!
Thank you I will carry these thoughts on my daily walks
Nothing new in this article or speech. Its like remaking the older version of a film BUDHA back. Its becoming a fashion for the so called elite saying, " I'm also experienced the suffers". The speaker doesn't know what the real life means so its make him some difference. In B.C Gowtham Budha changed himself from a 4(WALK) incidents.
Modern education system doesn't teach for the mind growing process its only teaching for the industrial market driven process.
Nipun, Both of you are doing greatest job and very few people are devotee like both of you. Both of you have started your journey of SEVA at very young age. Thank you very much for explaining very true meaning of WALK. May God bless you for your long journey for betterment of the people around the globe.
Very productive
Day after day I become more and more certain that there is already enough wisdom out there to make us live a fulfilled and immensely happy life! :) It always boils down to the same: Be mindful, be grateful... Truly BE! And then, when you have yourself sorted out completelly, you realise that it is not about you anymore.
If you analyse the article, or any other inspiring one, you will find that all the takeaway points
can be pretty much fitted in 3-4 categories on the sorts of "mindfulness" "gratitude (take everything as a gift)" etc.). There are lots written about this (From philosophy (I am quite stoic myself :P), to modern works like the book "Flow"... Endless quotes and frameworks (Benjamin Franklin's 13 virtues) etc.) Anyway, my point? We have the information! Please let's DO something about all this! There is NO justification for any of us not being fulfilled and happy. :) Let me leave you with a powerful quote on a new comment to illustrate gratitude. Don't be scared about the religious feeling it has... ignore that if you please... just take the main point, the one of gratitude:
Heaven is available to the Muslim and Jew, even to Catholic… heaven is even available to atheist… but often the atheist does not find heaven because the atheist is full of conflict, full of
pushing away. Religions are important… religions are beliefs systems that get people to faith, but faith, faith is trust in life... trust in that anything life brings you is a gift... even when it seems like it is a pile of crap. If you can trust that everything life brings you is a gift, even when it seems as though is darkness and adversity, then you will trust that even death is a gift, because after all... what does life bring everybody eventually but death... and if you can trust that even death is a gift... then surely... you will go to heaven. If you can trust that everything life brings you is a gift... if you can really chose to have faith... then you remove your heart from anxiety, from stress, form conflict... and you replace it with peace, creativity and acceptance... then you have found heaven on earth. (Brother David Steindl Rast )
Compare with a quote from your article "When the things around you are seen as gifts, they are no longer a means to an end; they are the means and the end"
Similar right? We have it sorted! Let’s do something about it!
Antonio
[Hide Full Comment]@antoniogbo
still Re-reading. Kudos Nipun for enlivening others.
GREAT........INSPIRING........ my husband introduced this to me and what....enjoyed getting shaken up.....very thought provoking.
Respected Sir,
I wish I could walk like Budhaa,Shankaracharya, SRI Gandhiji, SWAMI Vivekanandji , ACHARYA Tulsidasji or like you with an empty hand.
A courageous advanture for a person like uou.
WITH REGARDS-gdshah
Some people are brave ~ courageous ~ blissful. Nipun is among those and they pull others and show the way that generosity is possible and not linked to the wealth you own.
Really blessed after reading it and wish many will get blessed and not just inspired.
Thanks ...Gopal
This highlights the depth of simplicity. We have things so backwards.
This has been in my mind for over a month and finally I blogged on it. http://everydaygeeta.blogsp....
Thoughtful and inspiring are the words that come to mind. Thank You.
I loved this piece very true especially when he says
make it a point, instead, to acknowledge mystery and welcome rich questions ... questions that nudge you towards a greater understanding of this world and your place in it.
many of us do not know our place in this universe feeling that we are minute hence dont care less
brilliant and thoughtprovoking even at my seventies. This is what our ancestors did walking from Kanyakumari to badrinath in the himalayas and had this ennobling experience
narasimhan
Very beautiful speech that reminded me to take life easy and embrace it. I received clarity on my confusion regarding, "Accepting what is given vs Need to grow" Thank you for that. My eyes welled up in tears for the act of giving water by the lady who walked for 10 KMs to fetch water. The importance of silence was beautifully expressed in the line: "A melody, after all, can onle created with the silence in between the notes.
Am blessed to know you, Nipun, and call you a friend. Many bows...Marsha
Such profound advice can only come from a heart and mind of one who has experienced the richness of life way beyond the rat race and aggressiveness found in this materialistic world! I hope the Class of 2012 of UPENN are indeed moved to follow it!!
It is simple yet soo deep! Thank you for motivationg the future generations!
Truly inspiring. A fantastic piece, every single word coming out of deep experiences.
It tells us again the the real India lives in our villages. It reminds all of us that we can be happy by simply loving, giving, being kind, accepting life as it unfolds, and always look within.
The best line was perhaps, do not go through life, grow through life.
Hats off to Nipun and his wife.
We pray to our beloved AMMA to shower Her blessings to both of them, and pray for all success in all their endeavours.
It is absolutely beautiful, had tears of 'love' in my eyes-----
Veena Kapoor
Truly inspiring..
thanks i wont fly i will walk
Amazing article!!an eye opener to most of us who have have not realised the art of submitting,giving,receiving,unconditionally.
Just a couple of questions (without malice)...did Mr Mehta wing his way back to the safety and comfort of the US after his walk? Second, he has not written his wife's name or how she reacted to the walk. (or, are we supposed to know her only as his wife, and nothing else)?
very inspiring indeed . an eye opener for me . thanks for sharing your thoughts & experiences
Excellent work Nipun,
It proves your name............one who is Nipun in enjoying life. May God bless you to inspire people.
( Nipun can be translated as Kushal............but not very exact)
One word sums it up - Brilliant. You are a true change agent Nipun and the world desperately needs people like you to bring about spiritual transformation and peace. What a touching and inspiring experience and so beautifully articulated. I sincerely hope and pray that our politicians draw a leaf from your chapter.(wishful thinking perhaps but nonetheless)... Kudos and a big thank you for this wonderful article...
This is so enlightening
Nipun what an amazing and an inspiring message to the young generation,it has deeply touched me.
As a speech, it is touching ! However is it suitable to the audience- I would say- NO.
The young graduates who has spent their hard earned saving to be graduate - and we are teaching them not to be ambitious but be contented , not aggressive but considerate, not game changer but game player- this sounds alright after you have lived life, understood and experienced its invincibility-but not to the young graduate whom we need to encourage to go and conquer the world...
While I salute Nipuns' selflessness, his sagely advice, I strongly disagree to his teaching these to the young guys and sucking out their enthusiasm for the life yet to start.
Truly inspiring. Realised what enormous wealth I have -my mind and the ability to walk. It is absolutely fantastic that a person can have such a clear thinking while delivering a speech! Blessed are those who had the opportunity to hear / read these wonderful thoughts.
CK Chandrasekharan
What a beautiful speech! My friend Asheesh shared this with me, and I am so glad I read it. Truly an inspiration for me in my life. I recently had the honor of delivering the student keynote speech at my own MBA graduation from the Penn State Smeal College of Business, and it was centered on a story of walking as well. (If you are interested, here is the link: http://slidesha.re/KQzLRl)
You have shown the wisdom and beauty of accepting the only pace that you can take for a journey that cannot be run. Thank you!
Feed the ants. Don't just go thru life, Grow thru life. W.A.L.K. Thank you for sharing this meditation.
Amazing.....its most important to be "grounded"......bravo !
It is highly motivating. This made to ponder the inner and come out with peaceful state of mind.
Ajayakumar.P
Wow, I like the way speaker's experience is brought out. An encouraging speech!!!
wonderful!
There is much to be learned by merely breathing into the Spirit we all have within our hearts and asking to be lead. Of ourselves we can accomplish nothing. But, letting go of past and future and following that inner voice's words, directions, and feelings will lead you to insights that our hard to believe. Try it. Breath deeply within the heart and say: Of myself I can do nothing. Please guide me, give me your words, thoughts and feelings. Then without trying of thinking, just listen and follow the guidance. It seems to be leading you nowhere but trust and you will find what seems impossible.
That was an amazing speech Nipun! I always love hearing tidbits about your pilgrimmage and the wisdom in your words helps me to remember that I need to stop and enjoy my surroundings. Hope you and the wife are doing well :)
I agree that this is a fantastic article, would love to have been there to hear it in person.
I think everyone can be guilty sometimes of not taking time out to appreciate the wonderful things that fill our world, and more often or not the most simplest of things.
If we all change the way we treat ourselves and the world, eventually every person on this planet would become the happy and content person they seek to be.
Very ennobling speech. One is reminded of the Venerable Sage of Kanchi (Paramacharya) who followed the illustrious path of Adi Sankara in a walkng pilgrimage across India. He too wished to witness the nobility of the people of our countryside, who have so much to teach us. He in turn also blessed them with his compassion to help them face the harsh realities of life.
Very inspiring... Very Touching..
It is very inspiring and thought provoking.....You are truly blessed to experience thing that you only read in books. Your stupendous desire to experience the greatness of simple things in life this way is truly amazing.
That was really amazing talk. Took me a while to read it line by line but really mind blowing and inspiring.
Another comment disappeared before I replied. Well, I can't say what hurt the feelings of the Asian Culture is true or directed to them. It was meant for a short time punishments to the woman, thief and money launderer in a swift way as words and sentences would tell authorities---what?
Second reason, was to return the money to the needy beneficiaries or to the careless donors.
That is why I sympathize for looking someone who demonize a certain community who had no stakes with me. I was fool for that.
Hats off to you, Mr. Mehta! The article is simply Awesome! Thanks so much for sharing.
Beautiful. Mt Gandhi discovered. True india is found. Wish our Political leaders in India read and learn to WALK.
Thank you too.
This has come at an intersection in my life, today is the beginning of a new walk for me. Thank you
That was so beautiful. In this world when goodness is viewed sceptically ( read secret agenda), this was an endorsement on being human.
Heartwarming!! Thank you for sharing the joy and spreading the message.
W-A-L-K= witness always, like a kid
Let us walk and even own it...just need how-easiest way of making it heaven.
Fantastic article , written with utmost sincerity and honesty; two items which are becoming rarer and rarer every day in the rat race for materialistic progress and so called achievements!! An open look in to the broader throbbing world and trying to live in it with true participation can make us all Walk Taller literally and make this earth itself a heaven. Humility, compassion, optimism and belief in self and utmost modesty ; all these shine like gems in this article. I am made aware now, that I lack these and I bow my head and thank you immensely for firing my imagination with this spark to help me become a humble human being with a better heart and to lead a purposeful life. Thanks once again
Very inspiring article. Next time i take my morning walk i will remember what walk means.
I am delighted to have read the passage on W-A-L-K. I am deeply touched
Humbling !!!
Thank you too. truth is only thing I can offer...name a topic you would like.
Thank you for sharing......the world's desperate for the truth!
AMAZING !! INSPIRATIONAL !! SIMPLY GREAT !!
Well, projects are as many as stars. If people looking innocent don't appreciate then there they are. Because the work is about compassion and grounded is nature
Truly humbling and intensely inspirational!
You have epitomized the essence of our ethos and underpinned the importance of staying sanely and steadily grounded.
Thank you for shared wisdom
Thank you for sharing your story, experience and learning.
wish i had heard this talk when i graduated!! in deep gratitude for this talk...
Awesome
,it sums up what it is to be a loving christen.It is simply Christ's teachings no matter what your faith is. this should always be a reminder what life is meant to be,should we at times forget.
I walked many times and enjoyed travels but mine were planned unlike the couple.
I remember visiting my brother who is legsless and back the bus punctured one of its legs. I and two others went into the forest to see what it hosts. We came back to only find the bus left us. We walked about 4 hours in Masaai highlands and unlike other other communities, Masaai have a strict culture. We needed water badly and it already got dark. Only costume and leaves on my head and thighs, I got close to where they were celebrating on firewoods. Their leader who held a flame on his hand was impressed and I called my friends who were nearby. We were given water and milk. I don't costumes but my need of water forced me. So I learned cultures are very different where ties on some cultures are disguised. I also learned if one lives in slums he should look a slumdog like I am now. I can tomorrow be an urban dog. My experience on different cultures strengthened my ability of Human Engineering.
Though I believe I mastered Africans' way of life, I tried to see how westerners can be comforted. Some town tourists didn't return greetings as as they kept distance looking wary, so I thought I was discomforting them. I still feel that it would be great to meet one and impress. And Change is worked out. One student I once influenced his education promised me something very great 2days ago. So, I can tell priceless tags are sometimes greater than priced items. Though my facial outwards are not very interesting for first time am really honest. When I saw most people corrupted, crimed, harmful and non-punished I thought resorting and later re-correcting. Resorting for important celestial and earth change should not damage my name to open websites, social pages, create awareness against terrorism and improve social understandings which will lead religion and culture tolerance among all. Best known to adults or wise people am not doing all these things to clean my name from previous cases or because of way out of poverty. I may have made some statements telling people "here is the cash key" I may say that because of many reasons for:
1. Some people get motivations only when money involves.
2.Some people only respect when money is talked.
3.People's attentions can be gained
4.people will be productive and supportive.
Well, for me and my NGO which is the core of the changes need funds as the only way of achieving simplest change to set off. Imagine pals, I am to build a website from my store and countless people spread rumors against me saying I am an agent of Non-muslims where these accusations alone can be not only deadly but also assassinations. Still even didn't receive a penny and fewer people who would back me in case are to disbelieve me. You can then see how brave I am to disregard them and move forward. I need backings and change is here sirs and madams. This is Noor saying some truth out to wise men and women.
[Hide Full Comment]Very inspiring speech, with a great vision , the facts were simple yet thought provoking,
Hope to meet this lovely couple sometime in my life
Chandra Natarajan
Thanks
what a gift to the graduates! Bless you both.
Thank you. It is beautiful.
I've not read something as amazing as this in a long long time...u've deeply touched my heart & my sensibilities & given me new eyes with which to see the world....i salute u for having the courage to do what u wanted to & not give in to the monotony & average-ness of this materialistic world which frowns on everything new...but ur convictions have given me new hope that life can be lead from the heart....thankx again
Nipun. It is with the humble-est spirit, to thank you for your joy in sharing all that binds us together. Peace.
Dear Nipun
Thanks for sharing
Thank you Nipun, for continuing to be an inspiration, for truly making a difference in the world one step at a time, one being at a time, and in the ripples who knows how many are touched. My heart is full with gratitude at knowing you and Guri -
"It is precisely these small, often invisible, acts of inner transformation that mold the stuff of our being, and bend the arc of our shared destiny." What a beautiful commencement address. Thank you :)
thank you my friend. i'm glad to be at "one".
Thank you for sharing, inspiring and being the change. :) beautiful and touching to the soul.
Absolutely marvellous!Sets you thinking and change direction.
Deeply moving!
Very beautiful. Namaste--Peace, Love, Connection to All.
Nippun, thank you so much for posting this and sharing your journey. The Daily Good keeps me grounded, like a kite with a steady hand guiding it through the air.
Blessings, Nipun.
In 1970-71 my husband and I took a trip from Spain to India. Although we did not walk we travelled slowly getting to know the people and we were regularly invited and treated well by almost everyone. The experience changed my entire world view as I saw how some people could uncomplainingly make something out of nothing; in contrast to the attitudes of my fellow countrymen (US).
Wow.. It takes lot of courage to WALK, but the love that has filled in you couple is so true and pure.
I wish Both of you keep growing with your years together.
Thank You for being so true and kind...)
Every word is so grounded and so beautiful.