Уилям Сегал: Силата на вниманието

Ролята на съзнателното човешко същество е да осигури на феноменалния земен свят енергии, които иначе не биха били ефективно предадени на творенията и единиците, които изграждат нашия свят. Точно както правилният баланс и взаимодействието на енергиите носят единство, Битието се появява, когато хармонията и равновесието заменят хаотичния дисбаланс. Битието е вселената под Божието око.

Внимание   е квинтесенциалният начин да разкрие спящите енергии на човека пред самия него. Винаги, когато човек наблюдава състоянието на тялото, взаимодействието на мисълта и чувството, има намек, колкото и слаб да е, за друг поток от енергия. Чрез простия акт на внимание, човек инициира ново подреждане на силите.

Поддържането на съзнателно внимание не е лесно. Движението и задълженията на ежедневието постоянно разсейват. Без основа за действие, без дом в организма, вниманието обслужва произволни мисли, чувства и апетити, които си противоречат и се тиранизират взаимно.

Усещането на части или на цялото тяло може да закотви вниманието; да му осигури един вид среда за обитаване. Структурата, ставайки по-чувствителна, помага за обединяването на вниманието, така че е по-малко склонно да се отклонява в ментални канали, които консумират силата му. На свой ред възприятията и усещанията се изострят, прозренията се умножават.

Отварянето към силата на вниманието предизвиква чувство за цялостност и равновесие. Човек може да зърне възможността за състояние на осъзнатост, неизмеримо превъзхождащо това на реактивния механизъм, осъзнатост, която надхвърля автоматичния субект/обектен режим на реакция. Свободно протичащ, концентриращият, трансформиращ ефект на съзнателното внимание довежда различните темпове на центровете до относително балансирана връзка. Мисълта, чувството и усещането са уравновесени под това жизнено, хармонизиращо влияние.

Вниманието е независима сила, която не може да бъде манипулирана от частите на човек. Изчистено от всякакъв вътрешен шум, съзнателното внимание е инструмент, който вибрира като кристал на собствена честота. То е свободно да приема сигналите, излъчвани във всеки един момент от творческа вселена, комуникирайки с всички създания. Вниманието обаче не е „мое“. В момент на своето присъствие човек знае, че то не произлиза изцяло от самия него. Неговият източник, обгърнат от мистерия, вниманието предава енергии с качество, което умът не може да представи. Човек трябва да бъде в служба на съзнателното внимание; човек се подготвя за неговото появяване чрез активна тишина.

В ТИХИ, без напрежение моменти, човешката структура е отворена за енергийни потоци, които обикновено са блокирани. На свой ред тези енергии се смесват с предварително получени материали, за да служат на висшето в безмълвен, безименен обмен. Вниманието не е само посредничество; то е предаване. Давайки и приемайки, Бог говори на човека.

Получавайки и давайки, човекът говори с Бога. Точно както човешката структура се нуждае от вливане на по-фини вибрации, същите тези вибрации изискват смесване на груб материал за поддържането си. Без предаването на енергии нагоре чрез посредничеството на съзнателното внимание, вселената би се поддала на ентропията. В човека, най-малката деформация на балансираното внимание затваря тази двупосочна комуникация.

Сам умът не може да го поддържа. Необходимо е и отпуснато тяло. По средата между микро- и макрокосмоса човекът има своята роля. Завръщането към тялото е жест на отваряне към вниманието, което, призовано, е готово да служи на своята космологична функция.