Бети Пек на 92 е изпълнена с лъчезарна прелест, която напомня за феята 
кръстници и омагьосани градини. Посещението й е малко като падане в заешката дупка на Алис. Влак с истински влак минава около дома й в Саратога. Има стени, покрити с бръшлян, луди криволичещи пътеки, къщи на дървета, дори кула на Рапунцел и амфитеатър под дърветата, пълен с балкон на Ромео и Жулиета. Стотици деца са играли в осеяната от слънце рекичка тук, развълнувани от усещането за пръст под боси крака и са се радвали на свят, изпълнен с творчество, красота и чудеса. Това е светът, който Бети Пек подари на множество поколения деца.
И сега тази невероятна учителка има нов проект, от който е много развълнувана. Проект, който тя описва със собствените си думи по-долу и който започва с прост, но дълбок въпрос...
Искам да знам как се научи да четеш.
Да се научим да четем е най-важното нещо, което ни се случва и то се случва (за повечето) в детството. Съпругът ми Уилис Пек се научи да чете по „Метода на Пух“. Ето неговите думи за това невероятно събитие:
Методът на Пух за научено четене
Когато бях малък, родителите ми четяха книги на мен и брат ми. Любимите ми бяха книгите Мечо Пух и Къщата в ъгъла на Пух от AA. Милн. Въпреки че не направих съзнателно усилие да запомня историите, открих, като ги слушах многократно, че мога да рецитирам началните абзаци по памет. Един ден, докато разглеждах книгата и я рецитирах наизуст, открих, че набирам думи извън тези, които действително съм запомнил. В този момент осъзнах, че чета! Ето защо аз го наричам обучение за четене по метода на Пух.
Научаването ми да чета беше най-важното нещо, което ми се случи в първи клас; това ми помогна да стана това, което съм. Написал съм това в моята книга: Образование в детската градина – освобождаване на творческия потенциал на децата (Hawthorne Press).
Баба ми ми разказваше всички приказки и детски стихчета. Щастливо е детето, което съдържа всички тези думи на древна мъдрост. Аз от своя страна щях да стана разказвач на моите братя и сестри.
Спомням си деня, в който се научих да чета. Аз също вярвам, заедно с Джон Стайнбек, „Това е може би най-голямото усилие, което човек предприема, и той трябва да го направи като дете.“ Спомням си деня, когато занесох книгата си с меки корици вкъщи, за да чета на майка ми, когато бях в първи клас. Бях се научил да чета! Вълнението от това очакване да мога да чета на майка ми все още е с мен.
По мой спомен седнахме заедно недалеч от входната врата. Прочетох й цялата книга с голямо удоволствие и радост. Когато приключих, тя ми каза: „Сега го прочети отзад напред.“ Тя не вярваше, че съм се научил да чета! С повече радост от преди прочетох цялата книга отзад напред. Точно в този момент имах чувството, че идвам на себе си. Бях станал нещо повече, отколкото се смятах. Сега бих използвал думата „превъзходен“ за този случай, защото сега знаех това, което майка ми не можеше да знае. Аз, и само аз, знаех тази чудесна тайна: бях се научил да чета. Нямах нужда от празненство; да се науча да чета беше достатъчно празненство.
Когато моята внучка Сара се научи да чете, попитах дали може да бъде поставена снимка, на която тя чете на сестра си Мерина, в детската стая на нашата селска библиотека в чест на това, че се е научила да чете. Картината беше окачена в чест на една от най-важните стъпки в живота, която просто попада в детството.
Библиотеката в Лос Анджелис, близо до нашата къща, подхрани любовта ми към литературата. Майка ми щеше да ми чете. Четехме до последния момент, че книгата трябва да бъде издадена и тогава аз се втурвах към библиотеката на моите кънки, винаги сам. Но г-жа Лаверн Перин, моята учителка в седми клас в училище Бел Паси, беше тази, която ме запозна с великата световна литература. Всяка седмица трябваше да учим стихотворение. Тя би прочела работата на сър Уолтър Скот и в различен дух, „Хижата на чичо Том; беше едно, в което се хващахме за всяка дума. Тя ни четеше, сигурен съм, всички неща, които обичаше, защото си спомням голямата й страст към тези книги. Всяка история беше нещо повече от нейните думи: това беше цялото царство на историята, културата, природата, философията, религията и психологията. Поради това наследство сега чета и препрочитам по няколко книги на ден, всички от които притежавам в библиотеката си.
Четенето е едно от най-важните събития в живота на човека и то се случва в детството. Мислили ли сте някога за всички умения, които трябва да се съчетаят, за да можете да четете? Това вълнуващо събитие е дар от боговете.
Това, което правим с този подарък, ни помага да определим кои сме ние и като учител се чувствам привилегирован да помогна на родители на деца в детски градини да изградят основата за продуктивни граждани, които растат с любов към четенето. Надявам се, че празненствата и ритуалите могат да бъдат изградени около събитието, когато едно днешно дете се научи да чете. Отне толкова време, за да осъзная, че това е магически момент, който се нуждае от признание.
Как се научи да четеш? Ще се радвам да чуя твоята история.
COMMUNITY REFLECTIONS
SHARE YOUR REFLECTION
12 PAST RESPONSES
My best friend taught me how to read. He was three years older than me. Every day after school in his first year he would come over and show me what he'd learned at school that day using the book Green Eggs and Ham. He died two years ago at age 58, I will miss him for the rest of my life.
I remember walking in to kindergarten and straight for the bookshelf. My beautiful new teacher (who was really 80 years old) said to my mother "oh I see we have a reader on our hands, how wonderful is that"? From that day forward, I have always considered myself just that "a reader" and have always lived up to the expectation of my kindergarten teacher. Thank you Mrs. Quaker!!
Satya Narain Goel
In India Ramayan written by Tulsidas is the most read book. For centuries, generations after generations, the women learned to read to enable them to read the story of Ram and Sita in Ramayan. Apart from religious and spritual side of the epic, which Ramayan is, it has made a tremendous contribution to the reading habits of women in India.
Satya Narain Goel, Jodhpur, Rajasthan. India
I cannot remember a time that I wasn't being read to by my parents. My mother had a gift for reading with accents and regional dialects which enthralled me and my siblings. I had numerous children's stories memorized and then I "read" those to my siblings (I have no recollection of the moment when the memorization became truly reading on my own). My father found children's books read over and over and over quite tedious, but he noticed that children love to sit with you and be read to, no matter what is being read (the special attention given the child is the most important part). So, he read what he liked aloud to me and thus, I heard the Wall Street Journal each evening and learned incredible language skills that have served me all my life! My vocabulary skills were enhanced all while I was having a wonderful time. Two of the ladies who babysat my siblings and me would bring stacks of books and read and read until they were hoarse and on the verge of losing their voices! We all three gathered on the couch and were enthralled all evening long. My, we were so blessed! I still love books and reading and stopping wherever there is a bookstore; bookstores even smell wonderful!
[Hide Full Comment]In Eastern India there is a annual festival called Saraswati Puja which revolves around the deity of learning, Saraswati. When a child is about 3 or 4 years old he or she sits down with other children of the same age and they are shown how to write the first alphabet in the Bengali script. Each child has her/ his own miniature handheld blackboard and chalk and it is a occasion of celebration that the child is progressing away from babyhood and getting ready for formal education. The child feels part of a group and seeing the adults reaction they are also enthusiastic about starting to read the alphabet.
Hi Betty,
My mother read to us from early on. She and I would sit in a big chair together, and she would read to me, annunciating each word clearly. So, I learned to read early on. she took delight in showing me off to the family at christmas time, when I recited "twas the night before christmas," from memory. I believe her strong focus on enunciation helped me learn how to read and spell well.
I was 4 years old. My mother was pregnant with my first little brother and she would take a hot bath every morning. I would sit on the bathroom floor with the newspaper spread out on the floor in front of me with my right hand on her tummy to feel the baby move. She would teach me about roots, prefixes and suffixes, how most words were Greek or Latin in origin. I would stumble through the article she chose and she taught me how to find meaning of words I didn't know through context. She was very strict and a very difficult woman to please, but she raised a true reader. I never read children's books. She never talked "baby talk". She felt that if you learn that way, then you would have to un-learn that to learn "real" language. I was an extremely gifted child and she challenged me, constantly. I don't ever remember anyone reading aloud to me, I read aloud to them.
Amazes me that people can remember when they learned to read. The earliest memory I know of is in second grade for me. I am sure I learned to read before then. Sorry.
Beautiful!
Books were my friends. My father was career Army so we moved every year until I was in high school. I learned to read early. My mother still talks about the day when I was in first grade and the teachers asked me to read a story to the third graders. In high school I spent my summers reading from books picked out from the Book mobile. I loved the Book mobile. I can still visualize the driver who would patiently help me find my books and the coolness of the air inside on those hot days. I read all of the available Agatha Christie novels that summer. Today I am the organizer of a neighborhood book club. We have 13 members. We all have been together for 10 years. We lost one member to cancer and we honor her memory by donating books to a needy cause. Reading has shaped my life.
I was four years old. My Grandmother Quigney taught me to read. Every day she would take a break from work cuddle up in her recliner by the living room window and read. Often she would read aloud to me from Reader's Digest or The Education of Hyman Kaplan or Cheaper by the Dozen. And she would read children's picture books, nursery rhymes and of course Winnie the Pooh. I would follow along trying to decipher the swirls on the page. And then one day it just clicked and I read a book about a pony who tries to keep up with the horses; how fitting. Thanks to my Grandmother's efforts I read Every book in my elementary school library. In adulthood (after jobs in women's health & cancer research), I was a Children's Librarian. I had the blessing of creating an entire program and helping thousands of children develop an appreciation for books and reading.
Today I am a Cause-Focused Storyteller & Literacy Advocate. I sold my home & possessions in 2005 to create/facilitate a volunteer literacy project in Belize; the initial thrust was book drives & reading activities. Since then I've donated programs for 33,000 children & trained 800 teachers how to use their own cultural stories in school. I've just returned from Ghana where I donated literacy training for librarians at 6 library/community centers. All because my Grandma instilled a Passion for books & taught me to read. Thank you for your Passion & sharing the Love of reading.
[Hide Full Comment]I learned to read in school, very early in the first grade. I loved the individual letters and their sounds, so I was using phonics before anyone had even coined the term. I like music and language seemed the same thing to me. The individual letter-noises could be combined to make familiar and unfamiliar words, so when I struck an unfamiliar word I knew that had happened, and wanted to learn what those sound patterns were for. It was all very easy and effortless. I was ready in the first grade, and those were the years before child care and kindergarten. We had a lot of kids in the first and second grades (in one room with one teacher) so I had lots of time to myself to play with the sound combinations and see where they went. I am glad I predated the hubbub of day care and kindergarten. We went to school because we were grown up enough to be allowed to, and it was a huge thrill!