Уроци, научени от писането на любовни писма до непознати

Започнах да оставям любовни писма из цял Ню Йорк, за да ги намерят непознати преди почти две години.

Въпреки че идеята звучи романтично, това наистина беше начин да забравя собствените си чувства на тъга и самота за известно време и да се съсредоточа върху другите в големия град, които може би са се чувствали разочаровани като мен. Всяка сутрин от първото любовно писмо насам пиша и изпращам любовни писма до хора по целия свят, пълни с думи, които, надявам се, ще им помогнат, излекуват и задържат в труден момент.

С всяко натискане на химикала и запечатване на плика, събрах житейски уроци, които знам, че никога няма да ме напуснат, независимо къде отиват писмата ми.

Ние сме по-смели, отколкото си признаваме.

Мислех, че смелостта винаги означава да си силен, никога да не проливаш сълзи, да си този, който може да държи всичко заедно, дори когато всичко изглеждаше, че се разпада. Научаваме това от самото начало - как да запазим лицето си, как да разчитаме на себе си, как винаги да бъдем по-силни, но никога (никога) по-слаби.

Получих молба за писмо онази сутрин от млада жена в Израел. Чувстваше се засрамена, малко страхлива и егоистична, че иска любовно писмо за себе си. аз? Мислех, че това е най-смелата постъпка, която някога съм срещал.

Изисква се смелост и сила да помолиш непознат да ти напише любовно писмо, да признаеш, че не знаеш думите, които да си кажеш, за да подобриш нещата. Смелостта е да си готов понякога да се разпаднеш, да привлечеш някой друг, да помолиш за помощ, да признаеш, че си просто човек и всъщност имаш нужда от други, за да станеш по-силен.

Повече си приличаме, отколкото сме различни.

Всъщност никога не съм харесвал твърдението „извърви една миля в обувките на някой друг“. Изглежда почти невъзможно и с живота все повече научавам, че не винаги е необходимо.

През повечето време историите ни са очевидно различни, въпреки че носим едни и същи чувства – тъга, самота, ревност, нараняване, щастие и надежда. Можем да се свържем по-добре, отколкото някога сме очаквали, само ако се отворим за това. Не е нужно да поемаме същата борба като някой друг, за да покажем състрадание към този човек или да бъдем ярка точка в деня му. Просто трябва да ни е грижа.

Има страх: няма да кажем правилното нещо. Ще влошим нещата. По-добре просто да не казваме нищо, защото наистина не можем дори да си представим през какво преминава този човек.

не е истина

Дори и да изглежда, че не можем да извървим тази миля в обувките на някой друг, все още сме способни да стоим до него, за да бъдем поддръжник до деня, в който се научат да се усмихват отново.

Малките действия са по-важни, отколкото знаем.

Дори когато написах първите 400 любовни писма, никога не съм мислил, че наистина съм променил света. Не можех да повярвам, че съм значим или че има значение, че съм тук.

Едва ли осъзнавах — правех разлика в животите около мен, не само буква по буква, но малко действие по малко действие. Показване на присъствие на друго лице. Отговаряне на телефона вместо изпращане на съобщения. Държи вратата отворена. Пускам думите си в света. Тези малки неща често изглеждат твърде малки, за да имат значение, но ефектите на вълни идват от едно единствено действие. Impact се нуждае само от един човек, за да започне да докосва десетки и десетки животи.

Точно вчера млад мъж от Австралия написа в Туитър, че току-що е оставил любовно писмо в своя университет. Той ми изпрати снимка. Дори двадесет и четири часа по-късно една жена на име Елън намери това любовно писмо и ми изпрати обратно имейл, в който каза, че се е справяла с чувства на съмнение и тъга, така че писмото, което намери, беше най-доброто нещо, което можеше да прочете, за да го подобри.

Понякога е необходимо нещо толкова дребно като оставяне на писмо, правене на услуга или даване на съвет, за да се създаде ефект на вълни.

Понякога ви очаква ефект на вълни; просто трябва да започнете.