Разчупване на хляб и изцеление на сърца - вечеря по вечеря

Майката на Ленън Флауърс е диагностицирана с рак на белия дроб, когато е била в последната си година в гимназията. Тази млада жена с тъмна, елегантна прическа и големи, ярки очи изоставя големите си мечти, за да учи в Нюйоркския университет и да стане актриса, и вместо това се записва в Университета на Северна Каролина, за да може да бъде близо до дома. Въпреки че е заобиколена от приятели, тя рядко споменава майка си. „Станах добра в това да не говоря за това, което ми се случва“, обяснява тя. „Станах наистина, наистина добра в това да бъда наистина, наистина заета.“

Когато майка ѝ почина по време на последната ѝ година в колежа, много от приятелите на Ленън дори не знаеха, че е болна.

Отчасти тя оправдаваше мълчанието си с убеждението, че то защитава другите хора. Кой иска да говори за такива тъжни неща? Като общество не сме подготвени. Казваме глупости като: „Сигурен съм, че тя е на по-добро място.“ (За протокола, най-лошото нещо, което можеш да кажеш на дете, което е загубило родител, казва Ленън.)

Отчасти тя избягвала да говори за мъката си, защото всъщност ѝ отнело известно време, за да я осени. Всъщност цяла година. Ленън си спомня: „Дотогава приливът на внимание беше изчезнал. Караше ме да се чувствам сякаш има нещо нередно с мен, защото чувствам нещо година по-късно. Беше дълбок източник на срам.“

Ленън Флауърс

Три години след смъртта на майка си, Ленън се мести в Лос Анджелис заради момче и работа и още в първия ден среща Карла Фернандес. Те веднага се свързват. По-късно, докато търсят апартамент рамо до рамо, Карла признава, че баща ѝ е починал само шест месеца по-рано. Ленън споделя собствената си история. Посято е семе.

Няколко месеца по-късно Карла организира вечеря за пет жени, сред които и Ленън. Всички те вече бяха загубили родител, макар че бяха едва на 20 години; всички се чувстваха изключително самотни при тази загуба.

Ленън си спомня висцералното си трепет при влизането, но и обезоръжаващото внимание към детайла, което беше очевидно навсякъде, където погледнеше. Задната веранда беше покрита с коледни лампички и свещи. Карла беше приготвила емблематичната паеля на покойния си баща. Виното и историите просто се лееха. „Карла е съвременен мистик“, обяснява Ленън. „Тя е изключителна личност, когато става въпрос за създаване на магически обстановки.“

Това, което трябваше да бъде обикновена вечеря, се превърна в преспиване. Те разговаряха до два часа сутринта - в неделя. Всъщност те заспаха свити един около друг в леглото на Карла. Ленън беше изумен от преживяването: „Станах особено добър в това никога да не „отивам там“, а после това да не искам да си тръгвам беше невероятен контраст.“

Така се роди един вид емоционално движение: „Вечерята“ . Днес в цялата страна има 31 „маси“ и зараждащата се организация е решена да създаде още повече .

Много от присъстващите не се идентифицират с думата „скръб“. Тя се усеща клинично. Привързана е към институции, които повечето от тях са избягвали, защото им се струват твърде формални или предписващи, твърде решени да им покажат начините, по които тяхната скръб е точно като на всички останали. Може би си мислят, че това ще ги накара да се чувстват по-малко самотни; всъщност това ги кара да се чувстват неразбрани.

„Правило номер едно на „Вечерята“ е, че няма две еднакви истории“, обяснява Ленън. Срещите на вечеря са ефективни, защото са органични, своеобразни, забавни и изградени върху основите на приятелството. Докато хората се събират месец след месец, те се разделят от разговори за загубените си близки и започват да изследват какво са ги научили тези загуби за смисъла на живота, как тези наследства продължават да живеят в изборите им за това какво да правят на работа и кого да обичат.

На въпроса какво би си помислила майка ѝ за работата, която върши сега, Ленън замълчава и се замисля малко, преди да отговори: „Майка ми беше интроверт, талантлив фотограф, но беше и свирепа лъвица, от хората, които никога не биха се отказали от това да кажат истината.“

Изглежда, че „истинският разговор“ – както го формулира Ленън – е нейното ценно наследство след цялото това натоварено мълчание.