В очакване на размразяването

По това време в дългия зимен период започвам да копнея за пролетта. До март започвам да се притъпявам за красотата на зимата. Въпреки че моите молитви и медитация държат сърцето ми отворено да виждам хода на времето и сезоните с оценяващи очи, най-вече просто искам студените дни да свършат. Когато земята започне да се размразява, ние често искаме процесът да се ускори. Копнея за ярки цветя, носещи се от пролетен бриз и топли летни вечери на верандата.

Докато нетърпението към зимата е само човешко, спирам и си спомням необходимостта да преминавам бавно през това време на годината. Ако бързаме през смяната на сезоните в природата и в живота си, ще се окаже, че пропускаме границата между зимата и пролетта с нейните важни уроци, които да научим.

Каква е естествената цел и символика в това време на размразяване? Именно на това място между отчаянието и надеждата намираме красотата на размразяването. Това е мястото, където Творческият живот или Бог, ако щете, е особено мощен в нас. Тук е бременното място на живота, където можем да оживеем в празнотата на нашия копнеж за това, което сме изгубили и което все още не сме се отворили, за да получим. Размразяването е благодатно място за възможности. В сезонно отношение това е времето, когато втвърдените семена се омекват за покълване. Стратификацията е градинарският термин за процеса на замразяване и размразяване, който износва семето и го подготвя за нов живот. Без това замразяване и размразяване зародишът на семето няма да преодолее латентността и да покълне. Именно този труден процес на умиране към старото аз кара семето да образува пукнатини в черупката и го подтиква да се движи към хранителни вещества и светлина. В крайна сметка от тези трудности идва красотата на новия живот.

Историята на нашите души не е много по-различна. Обичаме да ни е удобно и естествено се опитваме да запазим нещата същите. Но ако останем в идеални, лесни условия, може да имаме малко мотивация да растем. Не че трябва да се чувстваме виновни, че търсим утеха; просто колкото и да се опитваме, нещата ще се променят в цикли на комфорт и дискомфорт през целия живот. Просто така стоят нещата. Размразяването е призив за „излизане от пасивност“.

Така че този март, вместо да бързам през размразяването, ще отделя време и ще призная, че без значение колко дълбоко или дълго се чувства замръзването – духовно или материално – Мистерията на творческото присъствие е там в размразяването, за да ни призове към нов растеж. Полезно е да помним, че нашите втвърдени черупки се разчупват в трудните неща, които се случват, и че можем да бъдем подтикнати да достигнем до духовни хранителни вещества и светлината на най-дълбоката любов. Не забравяйте, че независимо колко дълго изглежда промяната в сезоните или във вас самите, прегърнете пътуването. Нов живот идва.

***

Три класически стихотворения, които разглеждат различни аспекти на прехода от зима към пролет...

Размразяването

Видях гражданското слънце да изсушава сълзите на земята -

Нейните сълзи на радост течаха по-бързо,

Песни значение: Бих искал да ме опънат от страната на магистралата,
Да се ​​размразява и да се стича с топящия се сняг,
Това смеси душа и тяло с прилива,
Аз също мога да теча през порите на природата.

Но аз, уви, нито дрънкам, нито димя,
Една йота за напредване на великото дело на времето,
Мое е да слушам, докато тези въртят на стана,
Така ще звучи и моето мълчание с тяхната музика.

- Хенри Дейвид Торо

Преди да мислите за пролетта

Преди да мислиш за пролетта,
Освен като предположение,
Виждате ли, Бог да благослови неговата внезапност,
Съратник в небесата
От независими нюанси,
Малко износен от времето,
Вдъхновяващи умения
От индиго и кафяво.

С образци на песен,
Сякаш ти избираш,
Дискретност в интервала,
С гей закъснения той отива
Към някое превъзходно дърво
Без нито един лист,
И не вика от радост на никого
Но неговото серафическо аз!

- Емили Дикинсън

[снегът се топи]

Снегът се топи
и селото е наводнено
с деца.

-- Кобаяши Иса, преведено от Робърт Хас

***

Вирджиния Мей Дротар и нейният съпруг Дуейн Дротар са управители и основатели на Shadowbrook, начинаещ, трансформиращ експеримент в изграждането на общности, базиран в Охайо. Shadowbrook е предназначен за хора с всякакви средства и от всякакъв произход, „където се пресичат мълчанието и сянката, взаимният обмен и прераждането на справедливостта, както и благосъстоянието и обслужването на целия човек“. Ръководното намерение на Shadowbrook, както те го виждат, е „да организираме нашите специфични дарби и опит в колективна дейност, която ще бъде от полза както за другите, така и за света като цяло. Ние ще действаме едновременно като инкубатор и убежище, канейки други, които желаят да допринесат, по време на това време на социална дистанция и раздяла, за колективен експеримент, който смело предприема стъпки за създаване на култура на връзка, която ни е убягвала.“

В четвъртък, (днес!) 25 май в 13:30 PST, се присъединете към интимен кръг с Вирджиния и Дуейн, за да научите повече за тяхното споделено пътуване, стремежи и планове за Shadowbrook. RSVP и повече подробности тук.