Стихотворения от един някогашен затворник

„Поезията на Ра Авис отразява преживяванията от времето ѝ в затвора и пътя ѝ като завърнала се гражданка. Ра е награждавана блогърка и авторка. Тя е някогашна затворничка, неохотно оптимистична вдовица и разказвачка на истории от поколение.“ Тук тя споделя две от своите силни стихотворения.

Зачервен

В окръжния затвор тоалетните пускат вода силно,
достатъчно силно, за да остави синина, ако си твърде бавен.

Веднъж бях твърде бавен, но се научих да бъда по-бърз.
Тук се научих да мисля бързо.
Научих се да бързам, бързам,
побързай
и чакай.

Чаках да използвам тоалетната
в продължение на 20 часа, след като за първи път ми сложиха белезници на китките.
Седях потънал в мислите си
вместо трон,
и задушени.

По-малко от година по-късно направих яхния,
и го съхраняваше в тоалетна, покрита с торба за боклук.

Затворът е празно място
така че направихме каквото можехме –
изтъркан и
изтъркан и
изпълни негативното пространство с нещо окуражаващо.

Момичетата в друг окръг изпразват тоалетните си
през цялото време, както правят и с времето.
Те са настанени на втория етаж,
а момчетата са настанени отдолу.
Ако изпразните тоалетните, можете да говорите през тях.
Флиртувай чрез тях.
Обещание чрез тях.

Те преминават през изпитанията си по този начин,
предпочитат място, където да сложат любовта си
над място, където да сложат своите
отпадъци.

Има толкова много отпадъци.
Измиваме всичко.

Контрабандни цветя, направени от тоалетна хартия
и новините от вчера,
изплакнете го.

Този допълнителен сутиен, цигарите, които си направил
от чай и парчета Библия.
Изплакнете го.

Заключени сме,
понякога, с дни в килия.

В затвора тоалетните пускат водата веднъж,
след това отново,
след това не отново в продължение на минути.

Първото пускане на водата е от учтивост,
вторият, който завършва,
но ако сбъркате времето,
Ти и твоят кучкар се задавяте от миризмата.

Тоалетните са на три фута от леглото.
където лежи лицето ѝ.
Флаш ще я събуди през нощта,
и тя ще види вътре в теб
всеки път, когато се избършете.

Но все пак трябва да избършете.
Има толкова много отпадъци.

В окръга спряха водата,
и не ни каза.

Тоалетната пусна водата обилно онази нощ, когато водата се върна.

Стреснах се от леглото си,
и си счупи зъб.

Почистих нащърбени тоалетни,
и тоалетни, използвани от пожарните капитани,
и почти всички от тях без ръкавици
защото бях част от отпадъците.
Бях изчервен/а.

Молих се за тоалетна хартия и
беше претърсен до събличане, след като обеща
че в стаята ми нямаше нищо.

Жената в килията до мен изяде своята,
Подозирам,
и когато значките спряха да ѝ дават някакви,
Бих внесъл тайно чаршафите през вратата ѝ,
и очите ѝ щяха да се напълнят със сълзи
на благодарност.

Тя не беше мил човек (все още),
но никога не съм вярвал, че е безсмислена,
без значение какво са казали.

Не пускаш хора в тоалетната,
пускаш нещата в тоалетната.

Промих тубичка с паста за зъби
пълен с кокаин,
няколко десетки ябълкови ядки,
и–
в деня, в който ми казаха, че съм вдовица –
когато ми казаха, че времето му е свършило, докато аз съм лежал в присъда –

Изчервих се
всичко, което бях написал
тъй като тези белезници
първо докосна китките ми.

Да отида на погребението му
Стоях над тоалетната
и се изпишка,
жена, която бях срещнала онази сутрин
гледайки как потокът се приземява
в малък пластмасов контейнер.
Тя го залепи с тиксо
и написа името ми върху него.
Не тази, която се връща безброй поколения назад,
Но този, който не е нищо повече от граф.
WF0124.

Каква загуба.

Задържах всичко в себе си,
и остави всичко зад гърба си,
но отворих очите си
за да мога да видя.

Има толкова много отпадъци,
така
много
отпадъци.

Всичко е синини,
но само част от него
вълни.

***

Рибен бог

Лекарят ме моли да се кача на кантара,
и непознатият пита защо отидох в затвора,
и двамата се опитват да ме претеглят без да вдигат тежки предмети,

но само лекарят го признава.

Барманът си налива шот бърбън,
и непознатият пита защо отидох в затвора,
и двамата се опитват да се притъпят към нещата, които чуват,

но само барманът го признава.

Целият град купува билети, за да нахрани еднокрилия орел,
и непознатият пита защо отидох в затвора,
и всички просто се опитват да видят грешката.

Да видиш счупена птица,
очаровам се с нещо безплатно, нелетящо.

Да изстискаш малка рибка и да утолиш голям апетит.

Никой не иска да мисли за храненето,
освен малкото момиченце на опашката, което настоява да знае какво престъпление заслужава това,
това умиране,
това умиране,
това умиране
бавно за представление.

Възрастните я игнорират, но рибките чуват.

Рибата се моли да спре да търси причини,
рибата се моли да открие жестокостта безпричинна,
Рибата се моли тя, дъщерята на природата с голяма ръка, да поправи това изкривяване.

но малкото момиче решава, че иска да остане в опашката.

Тя разкъсва рибено месо и се моли, за да нахрани орела,
и непознатият пита защо отидох в затвора,

и двете
само чакат възможност да си измият ръцете от кръв,

но непознатият просто иска да се придържа към правилата,
и не знае как да си го признае.

***
От блога на Ра

Наскоро помогнах за курирането на изкуство за група, с която работя – Liberated Arts Collective. Бяхме включени в The Other Art Fair, голямо виртуално събитие, а нашият щанд е посветен на работата на художници, засегнати от системата. Регистрацията е безплатна. https://www.theotherartfair.com/la/virtual-editions/ Панаирът продължава още няколко дни. [До 4 април]