Бих предпочел празен живот

Самото ми съществуване е противоречие. Построен от хора, които са водили война, за да си изкарват прехраната. Създаден, за да предпази децата от смъртта от същата тази война. Аз съм бомбоубежище.

Аз съм пространство, изкопано дълбоко под кампуса на началното училище за момичета St Bakhita в Южен Судан. Като гроб, но много по-голям; достатъчно голям, за да побере дузина млади момичета, които са изхвърчали от класните си стаи, когато са чули страховития тропот на приближаващ военен самолет на Антинов.

Всеки тук знае този звук, който достига до нас много преди самолетът да се появи в полезрението ни. Всеки тук е виждал каскадата от бомби, които следват, претрупват небето, блъскат се в земята, разрязват дървета наполовина, отрязват крайници от животи, сравняват домове и сякаш поглъщат целия ни свят в огън.

Всички тук знаят, че аз предлагам единственото възможно убежище. Честно казано, бих предпочел да остана празен. Иска ми се никога да няма нужда от мен.

Такива бомби падаха върху този кампус два пъти по време на гражданската война. Моите бетонни стени наистина защитиха момичетата от смърт, но само защото нито една бомба не падна директно върху мен. Бетонът не може да се справи с тези огромни експлозиви. Моята дълбочина обаче може да предпази от шрапнели. Едно младо момиче, чиито стъпки бяха твърде парализирани от паника, за да достигне издълбаната ми безопасност, загуби крака си от горещия летящ метал.

Няколко бомби паднаха в този кампус. Един се приземи едва на хвърлей камък от мен, но не успя да избухне. Ударът го блъсна на около 10 метра в земята. Там почива, дори и днес. Училищните администратори многократно са молили правителството: „Моля, елате да премахнете тази бомба или поне да я обезвредите.“ Въпреки молбите, бомбата остава. Минала заплаха. Настояща опасност за 853 момичета, които се разхождат из кампуса.

Изминаха години, откакто войната официално приключи. Антиновците вече не летят над Южен Судан. Но аз все още съм тук, в кампуса, заедно с половин дузина други като мен, в случай, че отново потрябваме. Конфликтите продължават в Южен Судан, подхранвани от вражда, измами, наводнения и глад, но водени предимно с оръжия, а не с бомби.

Моята празнота засега се нарушава само от припкащи плъхове и от време на време змии. Най-щастлива съм, когато съм празна.