Похвално слово за майка ми

EDNA FUERTH LEMLE
11 април 1916 г. --- 17 април 2011 г

През първите 58 години от живота си трябва да кажа, че връзката ми с майка ми беше сложна и трудна. Тя беше огромна личност, изпълнена с големи страсти, креативност, ярост и щедрост. Спомням си, че казах на приятели, че обичам майка си в малки дози, но тя не идваше в малки дози. Тя беше природна сила.

Тя нямаше чувство за граници; споменът ми от ходенето по ресторанти с Edna беше, че докато сервитьорът поставяше чинията ми пред мен, нейната вилица щеше да бъде в храната ми, преди дори да успея да вдигна своята. Тя често просто се появяваше в къщата ми навсякъде по света, без покана.

Тя също беше много контролираща. След като преживя травмата от смъртта на собствената си майка, когато беше само на 11 години, тя почувства необходимостта да оцелее да контролира всичко и всички около себе си.

Докато моите братя и сестри и аз растяхме, никой всъщност не разговаряше с майка ми; тя ти изнасяше лекции. Имахме дори стенограма за тях: LFTs или Лекция за днес.

В същото време тя беше много креативна и иновативна. Тя пишеше, рисуваше, имаше самостоятелна изложба на нейни творби в Ню Йорк и Париж; Тя беше много ангажирана с опитите да донесе повече мир на света, така че работи с ООН и с Асоциацията за външна политика. Тя смяташе, че светът ще бъде по-мирен, ако всички споделяме общ празник, така че тя измисли свой собствен световен празник, Ден на благодарността. Тя беше иновативна и в много отношения далеч изпревари времето си. Например, когато видя децата си тийнейджъри да носят тежките си учебници на гърдите си или в тежки куфарчета, тя внесе раници от Швейцария, в които да носи книги. Можете да видите как тази идея се улови. Тя видя как пилотите се движат около летището в Копенхаген със скутери и ги внесе.

Тя също правеше нещата забавни. Спомням си, че имах плоски стъпала като дете, така че тя правеше игра на хвърляне на топчета из цялата всекидневна и ние организирахме състезание, за да видим кой може да вземе най-много топчета с пръстите на краката си. В хола имаше кръгло легло. Имаше много смях с Edna.

Тя също обичаше купоните. Прекарах последната си година в гимназията на Хаваите, в училище Пунахоу. Точно преди дипломирането казах на моите съученици, че ако някой, който отива на изток в колежа, няма къде да отиде за Деня на благодарността, е добре дошъл да дойде в нашата къща в Ню Йорк. За уикенда дойдоха 38 души. Всички преспаха и имаше трупове навсякъде. Майка ми го обожаваше.

Към тези хора, които обичаше, тя беше изключително щедра. Смея да твърдя, че всички в тази стая са били трогнати от нейната щедрост. Нейният символ за Деня на благодарността и за живота й беше рогът на изобилието, символът на безкрайната щедрост и даване. И тя преживя това.

Отношенията ни започнаха да се променят преди 10 години, когато направих филм за нея, наречен "ЕДНА Филмът". Повериха ми нейната история.

Освен това с напредването на възрастта започна да омеква. Преди малко повече от 5 години получих обаждане в 5:30 сутринта от един от нейните болногледачи в Хавай. Тя каза, че майка ми е в спешното с висока температура, ускорен пулс, без кръвно налягане и пневмония. Казах: „Идвам“. Когато сменях самолета в Сан Франциско, получих обаждане на мобилния си телефон от моя скъпа приятелка и на майка ми, доктор Чери Гарви, която обичаше майка ми повече от 40 години. Тя ми каза: "Когато стигнеш до Острова, не отивай първо в хотела. Ела направо в болницата. Мисля, че вече гледаме часове." Казах: "Чери, имам 6-часов полет пред мен. Прошепни й в ухото, че идвам, и тя, по дяволите, по-добре да изчака." Чери го направи. Майка ми чакаше. Пристигнах в Хавай, отидох директно в болницата и държах ръката й през следващите 8 дни.

През това време отношенията ни се трансформираха. Вече не можеше да контролира нищо. Но ние седяхме, говорихме си и тя дори ми пееше. Сякаш тя имаше това, което будистите я наричат ​​„Оригинално лице“. Лицето, което имаш преди да се родиш. Тя беше сладка, красива, лъчезарна и любвеобилна и точно това чувствах към нея. През тази седмица, в която бях сам с нея, трябваше да й кажа, че я обичам и колко много оценявам всичко, което е направила за мен и моето семейство. Всички, освен нея, мислеха, че тя умира, така че казах всички неща, които мислех, че може би никога няма да имам шанса да кажа отново. Един следобед седях до леглото й и я държах за ръка. Тя беше със затворени очи. Казах й, че я обичам, благодарих й. Казах й, че всички обичаме да е наоколо, но ако нещата стигнат до точката, в която тя иска да отиде, че е добре. Щеше да й липсва, но там, където отиваше, беше безопасно и че щеше да бъде обичана там и тук. Тя не помръдна. Казах: "Мамо, обичам те и искам да знаеш, че ти прощавам за всички начини, по които може да си ме наранила по невнимание." Тя не помръдна; нито мигла, но чух гласа й ясно чрез телепатия: „Прости ми за какво? Какво направих?“ аз се засмях. Перфектната Една. Благослови сърцето й, все още в характера.

След това тя се стабилизира и реши да остане за 90-ия си рожден ден. Това беше преди 5 години. Тя почина 6 дни след 95-ия си рожден ден миналата седмица. През последните 5 години направих около 25 пътувания, за да я видя. Беше станало толкова сладко.

Бях благословен да бъда с нея през последните дни от живота й и да бъда там, когато почина. Chery Garvy също беше там, буквално денонощно през последните 2 дни от живота на майка ми. През последните часове от живота й децата и внуците й казаха, че я обичат. Пуснах филма, който направих за нея за 85-ия й рожден ден, за да може да чуе всичките си деца и внуци, зет си Роби Боснак и приятели като Ела Клайн, която е тук с нас днес, да й казват, че я обичат и я ценят. И тя можеше да се чуе със собствения си глас, ясен и силен, как разказва собствената си история и дава своето завещание. Накрая мама беше смела, мила и обляна в любов, докато минаваше.

Благодарен съм, че успяхме да прекараме време заедно през последните 5 години и че ми беше дадена възможността да излекувам трудностите от първите 58 години от нашата връзка и сега да приключа на място на дълбока любов и признателност към една забележителна жена. Edna, ще липсваш.