Далай Лама за това защо се смея

Сблъсквал съм се с много трудности през целия си живот и страната ми преминава през критичен период. Но аз се смея често и смехът ми е заразителен. Когато хората ме питат как намирам сили да се смея сега, отговарям, че съм професионален смехотворец. [...]

Животът в изгнание е нещастен живот, но винаги съм се опитвал да култивирам щастливо състояние на ума, оценявайки възможностите, които това съществуване без уреден дом, далеч от всички протоколи, ми предлага. Така успях да запазя вътрешния си мир.

Ако се задоволяваме само с мисълта, че състраданието, рационалността и търпението са добри, това всъщност не е достатъчно, за да развием тези качества. Трудностите дават възможност да ги приложите на практика. Кой може да създаде такива поводи? Със сигурност не нашите приятели, а по-скоро нашите врагове, защото те са тези, които създават най-много проблеми. За да искаме наистина да напредваме по пътя, трябва да гледаме на враговете си като на най-добрите си учители.

За всеки, който високо цени любовта и състраданието, практиката на толерантност е от съществено значение и изисква враг. Тогава трябва да сме благодарни на враговете си, защото те ни помагат най-добре да породим спокоен ум! Гневът и омразата са истинските врагове, с които трябва да се изправим и да победим, а не „враговете“, които се появяват от време на време в живота ни.

Разбира се, естествено и правилно е всички да искаме да имаме приятели. Често казвам на шега, че един истински егоист трябва да бъде алтруист! Трябва да се грижиш за другите, за тяхното благополучие, като им помагаш и им служиш, за да имаш още повече приятели и да разцъфтиш повече усмивки. Резултатът? Когато вие самият имате нужда от помощ, ще намерите всичко, от което се нуждаете! От друга страна, ако пренебрегнете щастието на другите, вие ще бъдете губещият в дългосрочен план. Дали приятелството се ражда от спорове, гняв, ревност и необуздана конкуренция? Не мисля така. Само обичта създава истински приятели. […]

Що се отнася до мен, винаги искам повече приятели. Обичам усмивките и искам да виждам повече усмивки, истински усмивки, защото има много видове - саркастични, изкуствени или дипломатични. Някои усмивки не будят никакво удовлетворение, а някои дори пораждат подозрение или страх. Автентичната усмивка обаче буди истинско усещане за свежест, а аз мисля, че усмивката принадлежи само на хората. Ако искаме тези усмивки, трябва да създадем причините, които ги карат да се появяват.

-- Далай Лама, в откъс от книгата си "Моето духовно пътуване".