Благословия за изтощен човек

Когато ритъмът на сърцето стане забързан,
Времето поема напрежението, докато се счупи;
Тогава целият ненаблюдаван стрес се стоварва
В ума като безкрайна, нарастваща тежест,

Светлината в ума става слаба.
Неща, които можеше да приемаш спокойно преди
Сега се превърнете в трудоемки събития на волята.

Умората обзема духа ти.
Гравитацията започва да те натоварва,
Дърпайки надолу всяка кост.

Приливът, който никога не си ценил, е отминал.
И си изоставен на несигурна земя.
Нещо вътре в теб се е затворило;
И не можеш да се насилиш да се върнеш към живота.

Принуден си да навлезеш в празно време.
Желанието, което те е тласкало, е изчезнало.
Няма какво друго да се прави сега, освен да си почивам
И търпеливо се научете да приемате себе си
Ти си се отрекъл от състезанието на дните.

В началото мислите ти ще помрачат
И тъгата ме обзема като безжизнено време.
Потокът от неизплакани сълзи ще те уплаши.

Пътуваш твърде бързо по фалшива земя;
Сега душата ти е дошла да те вземе обратно.

Потърсете убежище в сетивата си, отворете се
За всички малки чудеса, през които си преминал бързо.

Бъдете склонни да наблюдавате пътя на дъжда
Когато пада бавно и свободно.

Имитирайте навика на здрача,
Отделяне на време за отваряне на кладенеца на цветовете
Това насърчаваше яркостта на деня.

Рисувай редом с тишината на камъка
Докато спокойствието му не може да те завладее.
Бъдете прекалено нежни към себе си.

Стойте далеч от онези, които са разгневени по дух.
Научете се да се задържате около някой, който ви е комфортен
Който чувства, че има цялото време на света.

Постепенно ще се върнеш към себе си,
След като научих ново уважение към сърцето ти
И радостта, която обитава дълбоко в бавното време.

-- Джон О'Донохю , от „Благословии“