Вниманието като форма на изкуство

185 милиарда бита информация. В рамките на средностатистически живот това е, което човешкият мозък е способен да обработи; според известния психолог Михали Чиксентмихайи: „От тази сума произлиза всичко в живота ни – всяка мисъл, спомен, чувство или действие. Изглежда огромно количество, но в действителност не стига чак толкова далеч.“ При всеки ограничен ресурс, фактът, че е в недостиг, може бързо да създаде усещане за недостиг. Но това може също така да ни върне към вниманието и да насърчи разумното му използване.

В речта, която списание „Time“ определи като една от най-добрите речи за дипломиране, покойният автор Дейвид Фостър Уолъс стигна дотам, че да заяви, че усъвършенстването на това умение е най-истинската цел на образованието. Той каза, че „да се научиш как да мислиш всъщност означава да се научиш как да упражняваш известен контрол върху това как и какво мислиш. Това означава да си достатъчно съзнателен и осъзнат, за да избереш на какво да обърнеш внимание и да избереш как да изградиш смисъл от опита си.“ Всичко се свежда до работа с основното свойство на човешкия опит – вниманието, което може да се раздели на четири ключови аспекта:

1. Осъзнатост: Докато седя тук, виждам вятъра да шумоли през листата, спомням си приятен спомен за къмпингуване в гората, чувам слабите звуци на джаз музика, носещи се от съседната врата, и усещам лекото напрежение в отпуснатите си подколянни сухожилия. Всички тези неща се случват едновременно. До известна степен ги осъзнавам, но когато съзнателно се настроя към тях, продължават да изплуват още неща. В известен смисъл преживяването ми във всеки един момент е изцяло определено от нивото ми на осъзнатост. „Несъзнателните части на ума са по-голямата част от ума“, пише Дейвид Брукс в книгата си „Социално животно“. „[И тези части имат] капацитет за обработка 200 000 пъти по-голям от съзнателния ум.“ Тази граница между съзнанието и подсъзнанието не е фиксирана. Като изострям способността си да забелязвам всичко, което се случва около и вътре в мен, мога да направя все повече и повече неща съзнателни. Това изостряне е като използването на мускул – колкото повече го използвам, толкова по-силен става той.

2. Избор: С нещата, за които съм наясно, наистина ли ги вземам предвид смислено, уча ли се от тях и съм ли готов да вземам по-информирани решения въз основа на тях? Вниманието е отчасти намерение и отчасти навик. Склонни сме да мислим за свободата като за способността да избираме действията си, но на по-фино ниво става въпрос за избор на това на какво да обърнем внимание и как. Номерът е да поддържаме хладна и гъвкава обективност, която ни позволява да се движим напред от момент на момент, без да се зацикляме в който и да е аспект от нашия опит. Така че, от една страна, съзнателното култивиране на осъзнатост води до засилено възприятие, но след това ние също така осъзнаваме, че имаме способността както да се ангажираме с нещо, така и безпроблемно да продължим напред. Както подсказва филмът „Waking Life“: „Идеята е да останем в състояние на постоянно тръгване, докато винаги пристигаме.“

3. Ангажираност: Парадоксално, колкото по-съзнателно е вниманието ни да тече безпрепятствено, толкова по-дълбока е способността ни да се ангажираме, тъй като вече не сме принудени от песента на сирените на разсейването. Бившият вицепрезидент на Microsoft, Линда Стоун, въвежда термина „непрекъснато частично внимание“, отнасящ се до състояние, в което постоянно и импулсивно фрагментираме вниманието си. В това състояние на фрагментация ние печелим широта за сметка на дълбочина и търгуваме с качество за количество.

Но можем да обърнем модела по всяко време. Като инвестираме по-пълноценно в настоящия си опит, ние преминаваме от пасивен интерес към активно любопитство, към пълна ангажираност и накрая към очарование. Вдъхнали сме магия в ежедневните моменти, осъзнавайки, че, по думите на Хенри Дейвид Торо, „Да повлияеш на качеството на деня е най-висшето изкуство“.

4. Поток: Насапунисване, Изплакване, Повторение. След като сме осъзнати, изрично сме направили избор да се настроим смислено и сме вложили пълнота в преживяването, всъщност можем да нанижем куп такива моменти. Както казва активистката Лин Туист: „това, което ценим, го ценим“ – така че колкото повече се концентрираме върху нещо, толкова повече то се разширява в съзнанието ни. Вземете един прост пример за това да слушаме приятел. Само като непрекъснато насочвам вниманието си към това преживяване, възприемам думите по-богато, виждам нейната реалност по-ясно и следователно мога да участвам в разговора по-ефективно. Така че тази непрекъснатост на вниманието ми позволява да преживея и оценя по-дълбоко това, което вече е пред мен, и да се потопя в действителния поток на реалността.

Всеки момент дава възможност да започна да обръщам внимание и докато го правя, осъзнавам неговия дар. Преди всичко, това е дар за мен самия, който ме връща към място на вътрешна хармония. След това, когато започна да се възползвам от него, мога да го даря на другите. И накрая, това е дар, който ме отвежда отвъд моите ограничени представи за идентичност и личен интерес .

Всичко може да започне още сега, само с намерение да бъдем осъзнати. Тази повишена осъзнатост отваря прозорци за избор и когато започна да правя по-информирани избори, аз задълбочавам качеството на преживяванията си. Като полагам това непрекъснато усилие, аз еволюирам от несъзнателна обработка към подсъзнателно регистриране, към съзнателно осъзнаване, към ангажирано учене; или от данни към информация, към знание, към мъдрост. Вместо просто да се пускам по течението, всъщност мога да раста с него.