Без съжаления: Да живееш с умиране

[Автор Кити Едуардс, вляво и Пати Панса, вдясно]

През май 2013 г. Пати Панса, професионален инженер и лайф коуч, се свърза с мен, за да й помогна в нейното пътуване към смъртта. Беше се погрижила за всички буквални приготовления за смъртта: беше говорила с членовете на семейството си за желанията си за грижи в края на живота; нейната последна воля и завещание, указания за напреднали здравни грижи и дълготрайно медицинско пълномощно бяха подписани и доставени на съответните хора; списък с нейните важни акаунти с пароли се намираше в папка до нейния компютър. Но Пати искаше повече. Тя искаше да остави наследство за семейството и приятелите си. Може би най-вече искаше да открие начини да празнува живота, докато все още имаше време.

Споделих с Пати няколко статии за съжаленията на умиращите, описвайки колко много съжаляват, че работят твърде много, прекарват твърде малко време със семейството си или живеят живот, който не е техният. Тези статии направиха силно впечатление на Пати; всичко, което можеше да чуе, беше „Иска ми се… искам“. Но с метастазирал рак на гърдата в стадий 4, Пати не искаше да си пожелае. Искаше да знае как да живее живота си, без да съжалява. От визията на Пати и чувството за неотложност се роди проектът No Regrets .

Между лъчелечението, операцията на гръбначния стълб и пътуването до Аляска, Пати пише есета, разговаря с всеки, който желае да слуша, мечтае и твори. В крайна сметка тя разработи пет прости лични практики, за да си помогне да живее по-пълноценно: бъди благодарна всеки ден, доверие – поеми риска, смелост да бъдеш аз, избери радостта и обичай себе си и я споделяй. Въпреки че фразите може да са прости, изпълнението им не е. Разработването на проекта No Regrets е наследството на Пати Панса за всички нас.

Бъдете благодарни всеки ден

"Имам избор да се съсредоточа върху благодарността. Някои дни болката е почти непоносима. Ако се съсредоточа върху болката, тя ще се засили като цунами. Когато се концентрирам върху това, за което съм благодарен, съм по-спокоен."

-- Пати Панса, май 2013 г

Всеки ден Пати пишеше в дневника си на благодарност. Най-простите неща привличаха вниманието й. „Благодарен съм за птиченце, което седи на клон пред прозореца на спалнята ми“, „Обичам да усещам топлината на слънчевата светлина, пресичаща леглото ми“ и други. Тази практика на благодарност й помогна да се съсредоточи върху нещата, които оценяваше най-много, вместо върху влошеното си здраве и трудните медицински процедури, които претърпя.

Пати искаше да живее. Тя не искаше да изостави семейството и приятелите си. Тя винаги благодареше на приятелите си за услугите, които правеха. Но може би по-важното е, че тя разказа на всеки един от тях уникалния подарък, който са й донесли. Не знам какво е казвала на другите, но често ми благодареше, че не се страхувам от нейната болест.

Доверете се – поемете риска

"Когато се доверя и вървя напред към ново приключение, съм изумен от подкрепата, която вселената ми предоставя. Проектът No Regrets е добър пример за това. Идеята ми дойде като вдъхновение по време на сутрешна медитация. Споделих идеята с приятели и те искаха да помогнат."

-- Пати Панса, юни 2013 г

Седмица след като написа това, Пати посети приятели в Санта Фе, Ню Мексико. В небрежен разговор един приятел спомена дизайнер на бижута, който произвежда невероятни произведения. Час по-късно Пати беше в студиото на Дъглас Магнус, дизайнер на релефни метални гривни. Тя искаше да го заинтересува от дизайна на гривни с фразите No Regrets върху тях. Вместо това той я насърчи сама да проектира гривните.

През последните месеци от живота на Пати тя проектира гривната, наема производител на калъпи и намира производител. Пати вярваше, че помощта, от която се нуждаеше, ще се появи. И го направи.

През това лято Пати научи, че доверието изисква елемент на предаване. Не предаването на поражението, а по-скоро сладкото предаване. С намаляваща енергия тя просто следваше потока от предложения и препоръки, за да намери ресурсите, които бяха необходими за кратък период от време. Пати се довери и пое риска и беше създадено наследство.

Смелост да бъда Аз

"Умирам. Това кара някои хора да се чувстват неудобно и тъжни. Това също ме натъжава понякога. Когато се покажа като човекът, който наистина съм, това създава пространство за другите да влязат в пълнотата на своето същество. Разговорите ни са по-автентични. Маските падат."

-- Пати Панса, юли 2013 г

Пати беше смела в живота и в смъртта си. Често виждаше как хората избират да бъдат невидими или майсторски да отразяват това, което другите искат да видят. За Пати, която беше висока шест фута, да бъде невидима никога не беше опция.

През юни 2013 г. Пати се подложи на лъчетерапия, за да облекчи някои от симптомите на болки в костите, да лекува счупен прешлен и да намали тумора на шията. За прецизно насочване на зоните за облъчване е изградена радиационна маска за торса на Пати. Процесът на създаване на маската беше мъчителен и плашещ. В края на лъчелечението, въпреки че сестра й искаше да го прегази с кола, Пати искаше да занесе маската си у дома. След това тя влезе в церемонията с приятелите си, за да създаде трансформация.

С малко въображение...малко лепило...и усет към модата...радиационната маска беше превърната в символ на сила и красота; е създаден красив бюст на Пати. След това приятелите на Пати взеха маската на приключения, които самата Пати вече не можеше да управлява. Снимано е по изгрев във високата планина. Беше забелязан в спортен, червен кабриолет. Беше видян да отпива маргарита с ягоди. Маската дори позира за реклама в национално списание.

Радиационната маска на Пати сега се намира в онкологичния център на Университета на Колорадо в Денвър, където се провеждат семинари за подпомагане на деца с рак да украсят собствените си радиационни маски.

Изберете Радост

"Щастието е избор, който мога да направя, независимо колко мрачни изглеждат обстоятелствата. Радостта да си жив винаги е постижима на някакво ниво."

-- Пати Панса, август 2013 г

През лятото Пати говори за скръбта и как тя ни свързва с тези, които сме загубили. Знаеше, че колкото по-голяма е радостта, толкова по-голяма е мъката. Тя често говореше за скръбта и радостта, сякаш бяха нишки от една и съща тъкан, основата на радостта, неумолимо преплетена с вътъка на скръбта. Тъканта на Пати беше палто от много цветове, богата на текстура и дълбоко живо.

Докато болестта на Пати прогресира до последния си стадий, тя помоли приятелите си да организират парти за довиждане за нея. Тя търсеше възможности да изрази радостта си и да я сподели с другите. На това парти всеки приятел донесе цвете, което представляваше аспект на Пати, който обичаше или на който се възхищаваше. Имаше сълзи и смях. Накрая вазата с цветя преля от живите цветове на Пати.

Обичам себе си и го споделям

„За мен става дума за това да избера как искаш да живееш живота си, наистина да избера... да обичам себе си достатъчно, за да се освободя, за да бъда напълно аз... в целия си разширен потенциал.“

-- Пати Панса, септември 2013 г

Пати прекара последните пет месеца от живота си в празнуване, споделяне, създаване, любов и живот. Знаеше, че енергията й е ограничена. Като човек, който се грижи за семейството и приятелите си, тя лесно би могла да се предаде. Вместо това тя разви практика първо да се храни, преди да се грижи за другите. Но Пати откри, че не е лесно да обича себе си първо; нейните приятели искаха много повече от нея, отколкото тя можеше да даде. Докато продължаваше да практикува медитация и да пише в своя дневник на благодарността, тя добави и нова практика: освобождаване на съжаленията.

Пати определи съжалението като предприето или непредприето действие и сега съжалява. Или може също да е действие, предприето от някой друг или такова, което той не е успял да предприеме, за което тя съжалява. Всеки ден Пати издаваше по едно съжаление, само за да открие, че във всяко от тях има урок. Тя разбра, че всяко съжаляващо действие или бездействие всъщност съдържа дарба, прозрение, сила. Тя разбра, че тези перли са начини, по които се е обичала през целия си живот. Прекарването на време в размисъл върху нейните силни страни, състрадание и мъдрост й даде пространство да се подхранва.

На 23 октомври 2013 г., под грижите на хосписа, Пати почина у дома със семейството си.

Тя умря без съжаление.