Защо лидерите трябва да развият автентично самочувствие

„През годините сме имали връзка на любов и омраза със самочувствието“, пише Хомайра Кабир. Имаше време, когато вярвахме, че самочувствието е царският път към процъфтяването. Помолихме Стюарт Смоли в „Saturday Night Live“ да ни предоставя ежедневни утвърждения, за да се чувстваме специални. Опитахме се да го затвърдим у децата си, като им показахме колко изключителни са, когато се провалят.

По-късни проучвания обаче показват, че подобно повишаване на самочувствието не е допринесло много за нашето щастие или представяне, но е било достатъчно за нашето его. Работата на професор Рой Баумайстер със самочувствието показа, че сме отглеждали поколение нарцисисти, които са сеяли хаос в живота си и на работното си място.

Сега изглежда, че сме изграждали грешен вид самочувствие – такова, което зависи от външни фактори като социално одобрение, успех или привлекателност. И както показа професор Кристен Неф, това си има цена. Чувството за по-добро самочувствие в резултат на социалното сравнение гарантира, че самочувствието ни рязко спада всеки път, когато някой по-популярен, успешен или привлекателен пресече пътя ни. А в глобалния и конкурентен свят, в който живеем, това ни настройва и за негативна конкуренция, неетично поведение и липса на емпатия.

Автентичното самочувствие обаче е различно. То е чувство за ценност в нашите способности и качества. Като такова, то не зависи от външни оценки – по-скоро е вътрешна сигурност, която ни дава смелостта да излезем в света и да постъпим правилно. А изследванията показват, че хората с тази форма на самочувствие продължават да живеят щастлив и продуктивен живот, в който са способни да се справят ефективно с предизвикателствата и да реализират пълния си потенциал.

Това е особено важно за днешните лидери. В един все по-несигурен свят, чувството за собствена стойност, произтичащо от това да си човек, достоен за уважение, води до смели решения, които не винаги печелят одобрението на другите хора. То също така води до инвестиране на енергия в хората и тяхното развитие, вместо в чувство за превъзходство и непогрешимост, и до запазване на колебливо чувство за собствена стойност.

Умение за устойчивост

Лидерите с автентично самочувствие идват от състояние на съгласуваност, където ежедневните им дейности са обвързани с дългосрочни смислени цели. Моментните неуспехи се приемат спокойно, тъй като насърчават хората си да продължат да се стремят към по-висша цел, която им носи надежда и смисъл. Работата на д-р Ричард Дейвидсън в невронауката показва, че способността за възстановяване от несгоди чрез позитивна перспектива изгражда невронната структура на устойчивостта и води до благополучие.

Култура на състраданието

Автентичното самоуважение и самосъстраданието вървят ръка за ръка. Хората, които състрадателно приемат своите несъвършенства, са толерантни към тези на другите. Като такива, те разпознават общата човечност и се чувстват свързани с другите в житейския опит, вместо да критикуват техните недостатъци. Това създава среда, в която служителите са мотивирани да правят това, което правят най-добре, вместо да се изтласкват отвъд прозореца си на толерантност и да се откъсват от работата.

Практика на осъзнатост

Лидерите с високо самочувствие са способни да присъстват в момента, вместо да се занимават с предполагаеми лични обиди, нуждата да бъдат прави през цялото време и други нездравословни поведения, целящи да защитят надутото си его. Те също така са способни да оценят необятния поток на живота и да гледат на нещата от перспектива, за да се върнат в състояние на хомеостаза, когато са попаднали в стресова реакция. Изследванията показват, че тези умения интегрират невронните влакна на мозъка към по-голяма мъдрост.

Има обаче едно предупреждение. За добро или за лошо, автентичното самочувствие расте в най-ранните ни години чрез взаимодействията, които имаме с основните ни болногледачи. Когато тези взаимодействия не са в синхрон с нашия вътрешен свят, ние израстваме с чувство за собствена стойност, което зависи от външните влияния, с които израстваме. А проучвания през последните 30 години, довели до теорията за привързаността, показват, че за съжаление това съставлява повече от половината от нас.

Добрата новина е, че трите качества на самочувствието също изграждат самочувствие. Когато практикуваме уменията за устойчивост, състрадание и осъзнатост, ние излизаме от това, което професор Дженифър Крокър, която изследва тази конструкция, нарича „его-система“ на условното самочувствие, и преминаваме в „екосистема“ на автентичното самочувствие.

И това не е всичко. В книгата си „Резонансно лидерство“ професорите Ричард Бояцис и Ани Маккий показват как тези три черти са незаменими и за състрадателното лидерство. Те не само извличат най-доброто от служителите, но и позволяват на лидерите да се справят с неумолимите изисквания на работата и живота и да се обновяват физически, психически и емоционално.

Ето това е възходяща спирала, към която си струва да се стремите!