Какво прави фокусирането върху дишането с мозъка ви

Забавете се и обърнете внимание на дъха си . Това не е просто разумен съвет. Той също така отразява това, което медитацията, йогата и другите терапии за намаляване на стреса учат: че фокусирането върху времето и темпото на дишане може да има положителен ефект върху нашето тяло и ум. Скорошно проучване в Journal of Neurophysiology може да подкрепи това, разкривайки, че няколко области на мозъка, свързани с емоциите, вниманието и осъзнаването на тялото, се активират, когато обръщаме внимание на дишането си.

Темповото дишане включва съзнателно вдишване и издишване според зададен ритъм. Например, можете да вдишате четири пъти, да издишате шест и да повторите. Предишни изследвания показват, че дихателните упражнения с темп могат както да фокусират вниманието , така и да регулират нервната система . Към днешна дата обаче знаем малко за това как това се отразява на мозъчната функция при хората.

Тези открития представляват пробив, тъй като от години смятаме, че мозъчният ствол е отговорен за процеса на дишане. Това проучване установи, че темпото дишане също използва невронни мрежи отвъд мозъчния ствол, които са свързани с емоциите, вниманието и осъзнаването на тялото. Докосвайки се до тези мрежи с помощта на дишането, ние получаваме достъп до мощен инструмент за регулиране на нашите отговори на стреса.

Вашият мозък на дишане с темп

В това проучване изследователи от Института за медицински изследвания Feinstein искаха да разберат по-добре как мозъкът реагира на различни дихателни упражнения. Те набират шестима възрастни, които вече са подложени на интракраниален ЕЕГ мониторинг за епилепсия. (ЕЕГ мониторингът включва поставяне на електроди директно върху мозъка, за да се запише електрическата активност и да се види откъде произлизат гърчовете.) Тези възрастни бяха помолени да участват в три дихателни упражнения, докато мозъците им бяха наблюдавани.

При първото упражнение участниците почиват с отворени очи за около осем минути, докато дишат нормално. След това те ускориха дишането си до бърза скорост за малко повече от две минути, докато дишаха през носа, след което се забавиха обратно до нормално дишане. Те повториха този цикъл осем пъти.

В следващото упражнение участниците преброиха колко пъти са вдишали и издишали за двуминутни интервали и съобщили колко вдишвания са направили. Изследователите наблюдават колко вдишвания правят участниците по време на всеки интервал, като отбелязват кога отговорите са правилни и кога неправилни.

И накрая, участниците изпълниха задача за внимание, докато носеха устройство, което наблюдаваше техния дихателен цикъл. В него те гледаха видео екран, съдържащ черни кръгове на различни фиксирани места. Те бяха помолени да натиснат един от четирите клавиша на клавиатурата възможно най-бързо, когато видят, че един от кръговете се променя от черен на бял.

В края на проучването изследователите проследиха как скоростта на дишане на участниците варира при различните задачи и отбелязаха дали мозъчната им активност се променя в зависимост от задачата, която изпълняват. Те откриха, че дишането засяга областите на мозъка, включително кората и средния мозък, по-широко, отколкото се смяташе досега.

Управление на стреса: Всичко ли е в дъха?

Това, което откриха, беше повишена активност в мрежа от мозъчни структури, включително амигдалата, когато участниците дишаха бързо. Активността в амигдалата предполага, че бързото дишане може да предизвика чувства като безпокойство, гняв или страх. Други проучвания показват, че сме склонни да сме по-настроени към страха, когато дишаме бързо. Обратно, може да е възможно да намалим страха и безпокойството, като забавим дишането си.

Настоящото проучване също така идентифицира силна връзка между умишленото (т.е. темпото) дишане на участниците и активирането в инсулата. Инсулата регулира автономната нервна система и е свързана с осъзнаването на тялото. Предишни проучвания са свързвали умишленото дишане със задната инсуларна активация, което предполага, че обръщането на специално внимание на дишането може да повиши осъзнаването на телесните състояния - ключово умение, научавано в практики като йога и медитация.

И накрая, изследователите отбелязват, че когато участниците прецизно проследяват дишането си, както инсулата, така и предната част на кортекса на зъбния кортекс, област на мозъка, участваща в моментното осъзнаване, са активни.

Като цяло, резултатите от това проучване подкрепят връзката между типовете дишане (бързо, умишлено и внимание) и активирането в мозъчните структури, участващи в мисленето, чувствата и поведението. Това повишава възможността определени дихателни стратегии да се използват като инструмент, който да помогне на хората да управляват своите мисли, настроения и преживявания.

Тази статия първоначално е публикувана в Mindful.org, организация с нестопанска цел, посветена на вдъхновяването, напътстването и свързването на всеки, който иска да изследва осъзнатостта. Вижте оригиналната статия .