Изкуството и дисциплината да виждаш състрадателно

ИЗКУСТВОТО И ДИСЦИПЛИНАТА ДА ВИЖДАШ СЪСТРАДАТЕЛНО
ОТ К. ПОЛ ШРОДЕР

Тази статия от C. Paul Schroeder е адаптиран откъс от глава от Practice Makes PURPOSE: Six Spiritual Practices That Will Change Your Life and Transform Your Community, публикувано от Hexad Publishing, септември 2017 г.

В нашата нация, в целия ни свят, поляризацията на гледните точки нараства. Хора от различни страни на политическата пътека разглеждат едни и същи факти и правят коренно различни заключения. Противопоставящите се лагери сглобяват една и съща информация в различни картини, след което се атакуват един друг, викайки: "Виждаш ли? Вижте? Ето доказателство, че ние сме прави, а вие грешите!" Ние се отдалечаваме все повече и повече един от друг и опънатата тъкан на нашата демокрация започва да се разкъсва.

Тази динамика обаче не се ограничава до сферата на политиката. Проличава дори в най-интимните ни отношения. В моето взаимодействие с най-близките ми хора често се улавям, че си мисля: „Вие толкова очевидно грешите в това – защо не можете да го видите?“ или „Имам пълното право да съм ядосан след това, което направи“, или „Ако просто приемеш съвета ми за това, ще бъдеш много по-добре.“ Това обикновено се случва, защото измислям истории, за да подкрепя моите предположения, избирателно сглобявайки детайлите в картина, която ми подхожда. И когато тези истории са предизвикани, аз се забивам и споря с хора, които обичам.

Пророците и мъдреците през поколенията са се съгласили по тази една точка: как виждате определя какво виждате и какво не виждате. Така че, ако искаме да излекуваме разделението в нашата страна и домовете си, трябва да научим нов начин на виждане.

Духовната практика на Състрадателното виждане ни позволява да създадем пространство за истории, които са различни от нашите, и да ангажира любопитството и удивлението към хората, които не виждат света като нас. Това е първата от шестте практики, описани в новата ми книга Практиката прави ЦЕЛ: Шест духовни практики, които ще променят живота ви и ще преобразят общността ви . Следващият откъс е кратко въведение в Compassionate Seeing, с някои практически предложения как да започнете да го използвате веднага.

КАК ДА ПРАКТИКУВАМЕ СЪСТРАДАТЕЛНО ВИЖДАНЕ

Прекратяването на цикъла на осъждението изисква състрадателно виждане, първата и най-фундаментална от шестте духовни практики. Състрадателното виждане е ангажимент момент след момент да гледаме на себе си и на другите с пълно и безусловно приемане - без изключения. Ето основните стъпки:

1. Забележете дискомфорта си. Обърнете внимание, когато нещо ви кара да се чувствате неудобно или изглежда болезнено, грозно, скучно или досадно. Не се опитвайте да поправите или промените нещо. Просто го забележете.

2. Преустановете преценките си. Устоявайте на склонността незабавно да решите дали нещо е правилно или не, или дали ви харесва или не. Не приписвайте вина и не засрамвайте себе си или някой друг.

3. Станете любопитни за вашите преживявания. Започнете да се чудите за себе си и другите. Например, опитайте да попитате: „Чудя се защо това ме притеснява толкова много?“ или „Чудя се какво е това за теб?“

4. Погледнете дълбоко с намерението да разберете. Подходете към преживяванията си с гъвкав начин на мислене и се опитайте да останете отворени за нова информация и алтернативни обяснения.

ДВЕТЕ ДВИЖЕНИЯ НА СЪСТРАДАТЕЛНОТО ВИЖДАНЕ

Първото движение: Разпознаване на разликата

Състрадателното виждане има две движения, като и двете са кодирани в универсалното духовно предписание, което познаваме като Златното правило: отнасяйте се с другите така, както бихте искали да се отнасят с вас на тяхно място. Първото движение на състрадателното виждане е разпознаването на разликата между нас и другите хора. Това означава да гледате на другите като на истински други – те са отделни личности със собствен уникален опит, предпочитания и амбиции.

Фокусирането върху нашите различия може да изглежда нелогично в началото, защото обикновено мислим за състраданието като заличаване на разликата между нас и другите. Но ако не призная и не уважавам разликата между мен и теб, ще ти наложа моите вярвания, ценности и цели и ще бъда обвит в резултата от твоите избори. Ще се държа така, сякаш моята история е и твоята история. Всеки път, когато установя, че се опитвам да контролирам поведението на други хора или да управлявам решенията им, приемам това като знак, че ми е трудно да се отделя от тях. Когато забележа, че това се случва, намирам за полезно да си повтарям тази проста максима: „Това, което е за теб, е за теб, а това, което е за другите хора, е за тях.“ Научих, че докато имам това предвид, животът е много по-лесен за мен и хората около мен.

Разпознаването на разликата между себе си и другите е особено важно умение, когато става дума за родителство. Като родител постоянно се боря да не налагам желанията и целите си на децата си. За мен е толкова лесно да се идентифицирам прекалено много с тях и да правя техния успех или провал за мен. Голяма част от конфликтите между децата и техните родители се случват, защото родителите не признават разликата между себе си и децата си. Важно е винаги да помним, че нашите деца имат свои собствени стремежи и житейска траектория - и те може да са много различни от нашите.

Втората част: Скокът на въображението

Тъй като разпознаваме и приемаме разликата между себе си и другите, това естествено поражда любопитство към техните преживявания. Това ни води до второто движение на Състрадателното виждане: ние правим въображаем скок през границата, която ни разделя. Този въображаем скок е смел акт на любопитство и креативност. Вместо да налагам своите ценности и вярвания на някой друг, започвам да се чудя за мотивацията, желанията и емоциите на този човек. Поставям се на мястото на другия човек, задавайки въпроса: „Ако бях този човек в тази ситуация, какво щях да си помисля, как щях да се чувствам и как бих искал да се отнасят към мен?“

Докато правя въображаем скок в ситуацията на някой друг, забелязвам, че склонността ми да правя преценки спира почти автоматично. Любопитството и чудото са принципно неосъждащи подходи към света. Откривам, че просто не мога да задържа преценка в ума си и да бъда истински любопитен за друг човек в същото време. Съжденията изскачат като сапунени мехури при наличието на любопитство. Веднага щом започна да се чудя за опита на някой друг, спирам избирателно да събирам информация, за да подкрепя моите предубедени идеи. Вместо да мисля, че съм разбрал другия човек, виждам този човек като мистерия. Ангажирането на откривателско мислене ни помага да избягваме преценки и да останем гъвкави, отворени и заинтересовани.

СЪСТРАДАНИЕ И ЦЕЛ

Практиката на Състрадателното виждане ни напомня преди всичко, че нашата история не е историята. Има по-голяма реалност, по-голяма картина, от която виждаме само много малка част. По този начин Състрадателното виждане ни свързва с Целта, преживяването на принадлежност към нещо безкрайно по-голямо от нас самите. Когато практикуваме Състрадателно виждане, осъзнаваме, че животите ни са преплетени с история, много по-голяма от нашата. Разкриването на тази нишка на връзка между нас е като включване в мощен поток от изобилна жизненост и радост.

Присъдите, от друга страна, ни откъсват от целта, като погрешно внушават, че това, което виждаме, е всичко, което съществува. Това ни улеснява да обвиняваме другите за това, което възприемаме като техни недостатъци или лош избор. Присъдите отнемат нашето време, енергия и внимание. Те ни карат да пилеем тези безценни стоки, създавайки фалшиви разкази. Ако можехме да видим цялата картина - или целия човек - тогава поведението на другите хора вероятно би имало много повече смисъл за нас, отколкото сега. Колкото повече знам за историята на някой друг, толкова по-лесно е за мен да приема този човек такъв, какъвто е, дори ако намирам действията му за трудни или обезпокоителни. Така че, ако ми е трудно да упражнявам състрадание към някой друг, приемам това като знак, че просто не знам цялата история. Не виждам голямата картина.

За повече информация относно книгата и шестте практики посетете www.sixpractices.com .