Дали гладът ни за мащаб пречи на реалния растеж?

И така, години наред се борих да живея живота „по-малкото е повече“ в свят, който изглежда се пръска по шевовете – във всяко отношение – финансово, физически, психологически.

Това чувство има склонност да се губи в схемите „повече-за-вашите пари“, предлаганите от две за едно.

Изглежда има нужда от придобиване и разширяване. И това не е само в нашия личен и материален живот. Стартиращите фирми искат мащабиране - това е най-критичният етап за тях. Как да се разширим? Как да го роботизираме, за да можем да ускорим процеса?

Организациите с нестопанска цел трябва да събират данни за доклади за „въздействие“, илюстриращи как техните идеи са не само иновативни, но и мащабируеми.

Това е игра с числа за растеж и, ако е възможно, за експоненциален растеж. Това е знакът за успех — численият растеж.

Всичко трябва да има мащаб. Мащабируемостта е като устойчивост сега - друга проста концепция, направена твърде абстрактна и сложна.

И все пак, това, което е било устойчиво, вече не може да бъде такова, защото живеем на скорост на влакче в увеселителен парк. Бизнесът от малките градове се бори срещу гигантите, защото не може да се „мащабира“ или може би не иска. Следователно, като потребители, трябва да решим дали да изберем местната „марка“ или корпоративната? Изглежда, че е едното или другото.

И така, трябва ли мащабируемостта наистина да бъде толкова голям фокус?

Устойчивият живот е по-малък живот. Те са животи, които са в синхрон с общността, със земята, един с друг. Мащабируемият живот изисква от нас да се разширим отвъд себе си.

В наши дни, за да може организация с нестопанска цел да събере значителна субсидия, тя трябва да илюстрира, че нейният модел е приложим не само за местното население от, да речем, 250 000 души, но има потенциала да достигне милиони. Подходящ е не само за центъра на Лос Анджелис, но и за Детройт. Това е правдоподобно не само в засегнатия от суша регион Сахел в Африка, но и в сухите земи на западна Индия.

Едно начинание е успешно, ако има средствата да надхвърли общността, ако има капацитета да повлияе на стотици, хиляди, ако не и милиони животи. Един бизнес се нарича успешен, когато има разклонения.

Мащабът е нещо, към което всички трябва да се стремим. Това е, което търсят инвеститорите, това е, което търсят субсидиите, това е, за което копнеят предприемачите.

Но трябва да се запитаме има ли граница всичко това? Наистина ли мащабируемостта решава нашите проблеми? Не е ли възможно да има различни социални предприятия, които да се справят с местните проблеми по свой уникален начин? Не е ли възможно един бизнес да ограничи растежа си на местно/регионално ниво, процъфтявайки от местната общност, нейните ресурси, нейното селско стопанство, нейния човешки капитал?

Не можем ли вместо това да имаме микропредприятия, репликирани в цялата страна? Вместо да имаме едно централно звено за производство и обслужване, не можем ли да създадем по-малки, по-приобщаващи екосистеми?

Например в предишна колона писах за Bicycle Coffee Co. в Сан Франциско. Реши да изпече кафето си на ръка и да го достави на велосипеди. Това означава, че може да стигне само толкова далеч - доколкото прасците им позволят.

Но към компанията вече са се обърнали международни предприятия, които са ги поканили в градове по света с техния бизнес модел. И така, мащабират ли се или остават близо до района на залива?

Мащабът тук може да означава пресъздаване на бизнес модела с локализиран екип, регионални ресурси и усвояване на заобикалящата култура. Ще става въпрос за създаване на микропредприятия, които имат различни лица, където отиват. Няма централен източник, няма централно производство. Но все пак има мащаб?

Можем ли да се спрем? Можем ли да се сдържаме? Дори да можем да си го позволим, дори да е безплатно, дори да стои на прага ни. Може ли да се обърнем? Можем ли да изградим нов мащаб - по-малък, по-смирен, по-прашен мащаб в контакт с грапавостта на земята, с борбите на нашите съседи, в границите на обработваната земя?

Можем ли да имаме мечти, които гледат навътре, задълбочавайки себе си и връзките ни един с друг, вместо да се мащабират навън?

Може би това означава, че трябва да преосмислим растежа.