Това, което следва, е препис, синдикиран от on Being, на интервю между Криста Типет и Джейн Хиршфийлд. Можете да чуете аудиото от това интервю тук.

Т

крикет правя? То пее, защото това е неговата природа, защото това е, което може да предложи, защото се наслаждава на този миг на слънце, защото е на клон и още не е удавено. И така се чувствам сякаш целият ни живот е в това хайку, 17 срички на японски. И никога не съм го забравил.

И никога не съм забравил друго хайку от Иса, много различно, но еднакво, дълбоко насочено към нашето човешко състояние в този момент, сега - написано, знаете, преди стотици години на различен език, различна култура, различен набор от кризи. Той казва: „В този свят ние ходим по покрива на ада и събираме цветя.“ И когато за първи път срещнах това хайку, си помислих, че е портрет на някаква горчивина; че, знаете ли, ето ни на покрива на ада и какво правим? И усещането ми за това се промени напълно през годините, защото сега чувствам, знаете ли, че всеки сантиметър земя на тази Земя е видял необозримо страдание, някои от тях човешки, някои от тях не човешки, но няма сантиметър от Земята, който да не е напоен със страдание. Но няма и сантиметър от Земята, който да не е напоен с радост, с красота и сияние.

Типет: Искам да ви попитам за нещо - вярвам, че това също беше нещо, което казахте в друго интервю. Говореше ми, така че това е вид личен въпрос, но вие говорихте за „чувството на изгнание, което винаги съм изпитвал“. И също така се чудя дали това говори за поддържане на усещането за пълнотата на нещата - дори този образ на щуреца, нали? — че има цена за това, или — „цена“ не е точната дума. Но има начин, по който да държиш това или просто да искаш или да се ангажираш да държиш това, те отделя от света - от това, което е толкова около нас, което сме толкова обучени да искаме, което е стремеж към лекота, яснота и удобство.

Хършфийлд: Често мисля за емоциите като за информация. Те са необходима информация. Те са нашето вътрешно време, но са и нашият ветропоказател. И ако изпитвате чувство на изгнание, това ви казва, че има нещо, което трябва да направите, за да намерите правилния си дом, за да намерите своето усещане за собствената си пълнота на живота. Ние сме създания, които копнеят за красота. Ние сме същества, които копнеят за връзка. Ние сме същества, които копнеят за големина. Знаете ли, всеки трик на рекламата с най-евтиния трик се основава на истински копнеж. И разбира се, практикуването на дзен има много интересна връзка с копнежа, защото едновременно работи с него и също така го държи малко леко.

В светогледа на будизма и двете са верни: има страдание и нашата работа е да се опитаме да го прекратим; и съвършенството на нещата такива, каквито са, вече е тук около нас. Не можем да избягаме от съвършенството, не можем да избягаме от страданието през повечето време. И те не са отделни. Начинът, по който ги чувстваме, зависи от времето в този момент и духовния тон на това кои сме в този момент от живота си.

Но се надявам, че няма човешко същество, което да не е имало поне един миг, когато е стояло в света, обезсърчено от страхопочитание и сияние, и малкото аз изчезва и ти разбираш света като огромен и твой, а не твой.

Типет: Позволете ми да ви попитам, имам предвид, че това наистина ни връща пълен кръг към идеята за човешката задача да признава пълнотата на нещата, дори и в моменти и проблясъци. Докато гледате на нашия свят сега - искам да ви задам един обнадеждаващ въпрос. Искам да кажа, имаш ли начини... къде търсиш или може би просто ще ми разкажеш за нещо, което се е случило вчера за 10 минути. Но има ли начини, по които виждате способност, която се появява или заслужава доверие, да познавате тази пълнота, да я признавате въпреки всички начини, по които бягаме от нея, отричаме я и я подменяме? Има ли начини, по които ние, това „ние“ от сега, че има – че това усещане за пълнотата на нещата ни се прокрадва?

Хършфийлд: Е, една странна дума ми хрумна, докато питахте това, което беше „уязвимост“ – че голямата врата към изобилието е просто да се почувствате способни да бъдете порести, да бъдете отворени към всичко, което е поставено в купата, която е ваша, за да държите с вашите 10 пръста и 54 кости. И това е изобилието.

И си спомням, че преди няколко години имаше огромно земетресение в Хаити. И си спомням, че гледах един водещ на новини, американски водещ на новини, който говори за страха от хаос и грабежи и културен срив. И докато тази котва каза тези думи, това, което можехте да чуете и видите зад тях, бяха хора, които спяха навън на тъмно, защото имаше вторични трусове и те не бяха в безопасност в сградите. И какво правеха? Те пееха. Това, което беше реалността зад гърба на новинаря, беше толкова различно от това, което беше внушено от описанието. Те пееха. Те пееха заедно в тъмното.

Типет: Бих искал да прочетете – този път да прочетете – „Нека не казват“, но искам да ви попитам дали има още нещо, което бихте искали да прочетете.

Хиршфийлд: Е, мога ли да предложа - не знам дали ще можете да го вмъкнете, защото е извън потока на разговора, за да го предложа. Но има едно стихотворение, което мисля, че може би говори за това, за което току-що говорихме. Той говори за величината на нашите човешки сърца, духове, души, животи...

Типет: Да, моля, прочетете го.

Хиршфийлд: … при всякакви обстоятелства. Така че стихотворението е дълго едно изречение и заглавието му е „Изречение“ както в граматически, така и в юридически смисъл. И се казва: „Тялото на гладен кон не забравя размера, с който се е родило.“ „Тялото на гладен кон не забравя размера, с който е роден.“

И знаете ли, това е биологично вярно. Скелетът не става по-малък. Но докато го пишех, въпреки че си мислех, че пиша това, което казват думите, нещо в мен разбра, дори когато те идваха от моята писалка, че това, което се опитвах да събудя, беше усещането за величината на човешкото същество, при всякакви обстоятелства. Не може да се изтрие, не може да се изтрие.

Така че ще прочета „Нека не казват“. Но вашето четене ще бъде много по-добро. [ смее се ]

Типет: [ смее се ] Това беше подарък от теб за мен и всички, които го четат.

Хършфийлд: [ смее се ] И подарък от теб за мен.

„Нека не казват.“

„Нека не казват: не сме го видели.
Видяхме.

„Нека не казват: не сме го чули.
чухме.

„Нека не казват: не са го вкусили.
Ядохме, треперехме.

„Нека не казват: не е казано, не е писано.
говорихме,
свидетелствахме с гласове и ръце.

„Нека не казват: нищо не са направили.
Ние не-достатъчно.

„Нека кажат, както трябва да кажат нещо:

„Красавица на керосин.
Изгоря.

„Нека кажат, че сме се стоплили с него,
прочетена от нейната светлина, възхвалявана,
и изгоря.”

Типет: Благодаря ти.

Хършфийлд: Благодаря ти, Криста. Толкова съм благодарен. Знаете ли, можехме да проведем този разговор в къщата на приятел или в парка, или в ресторант и бих се радвал просто да мога да проведа такъв разговор.

[ музика: “Palms Down” от Blue Dot Sessions ]

Типет: Джейн Хиршфийлд е автор на книги с поезия, включително The Beauty , Come, Thief и най-новата Ledger , от която четем този час. Тя също е написала две книги с есета, Nine Gates: Enting the Mind of Poetry и Ten Windows: How Great Poems Transform the World .

[ музика: “Palms Down” от Blue Dot Sessions ]

Проектът On Being е: Chris Heagle, Laurén Drommerhausen, Erin Colasacco, Eddie Gonzalez, Lilian Vo, Lucas Johnson, Suzette Burley, Zack Rose, Colleen Scheck, Julie Siple, Gretchen Honnold, Jhaleh Akhavan, Pádraig Ó Tuama, Ben Katt, Gautam Srikišan, Lillie Benowitz, April Адамсън, Ашли Хър, Мат Мартинез и Ейми Шатлайн.

Проектът On Being се намира на територията на Дакота. Нашата прекрасна тематична музика е предоставена и композирана от Zoë Keating. И последният глас, който чувате да пее в края на нашето шоу, е Камерън Кингхорн.

On Being е независима продукция с нестопанска цел на The On Being Project. Разпространява се до обществени радиостанции от WNYC Studios. Създадох това шоу в American Public Media.

Нашите партньори за финансиране включват:

Институтът Fetzer, който помага за изграждането на духовната основа за един любящ свят. Намерете ги на fetzer.org;

Фондация Калиопея, посветена на повторното свързване на екологията, културата и духовността, подкрепяща организации и инициативи, които поддържат свещена връзка с живота на Земята. Научете повече на kalliopeia.org;

Фондация Osprey, катализатор за овластен, здравословен и пълноценен живот;

Инициативата за смело сътрудничество на Института Чарлз Кох, откриване и издигане на инструменти за лечение на нетолерантността и преодоляване на различията;

Lilly Endowment, базирана в Индианаполис, частна семейна фондация, посветена на интересите на своите основатели в религията, развитието на общността и образованието;

И Фондация Форд, работеща за укрепване на демократичните ценности, намаляване на бедността и несправедливостта, насърчаване на международното сътрудничество и напредък на човешките постижения в световен мащаб.

______

„Let Them Not Say“, „The Bowl“, „Some Questions“ и „Cataclysm“ от LEDGER: POEMS от Джейн Хиршфийлд, авторско право © 2020 от Джейн Хиршфийлд. Използва се с разрешение на Alfred A. Knopf, отпечатък на Knopf Doubleday Publishing Group, подразделение на Penguin Random House LLC. Всички права запазени.

„My Species“ от THE BEAUTY: POEMS от Джейн Хиршфийлд, авторско право на компилация © 2015 от Джейн Хиршфийлд. Използва се с разрешение на Alfred A. Knopf, отпечатък на Knopf Doubleday Publishing Group, подразделение на Penguin Random House LLC. Всички права запазени.

„За това, което ни свързва“ от Of Gravity & Angels © 1988 от Джейн Хиршфийлд. Публикувано от Wesleyan University Press. Използва се с разрешение.