Епичното пътешествие на Том Картър през Китай

Американският фотожурналист Том Картър измина над 35 000 мили, обиколи 33 провинции, с ограничен бюджет, само с раница и цифров фотоапарат. Той се сблъсква с 56 различни етнически малцинства, всяко със свои собствени различни езици, обичаи и начин на живот, които той каталогизира в новата си книга, CHINA: Portrait of a People , която съдържа над 800 изображения от неговото пътуване. Чрез своята фотография той успява да улови същността на древна земя и съвременна суперсила. Даузър разговаря с него, за да види как е стартирал този проект...

Как успяхте да оживите този проект? Какъв беше вашият бюджет и получихте ли подкрепа от някакви фондации, организации и т.н., за да се случи това?

КИТАЙ: Портретът на един народ беше финансиран изцяло от джоба и се появи по чиста случайност. Пристигнах в Китай през 2004 г. като учител по английски и работих 2 поредни години без ваканция, за да спестя заплатата си, за да мога да пътувам с раница из 33-те провинции в Китай. Направих снимки по пътя, просто за забавление, и след още 2 години и 35 000 изминати мили бях натрупал кеш снимки, които приятелите ми ме накараха да превърна в книга. Намерих независим издател в Хонг Конг, който видя потенциала в работата ми, така че заедно създадохме CHINA: Portrait of a People, която се превърна в най-изчерпателната книга с фотографии за съвременен Китай, публикувана някога от един автор.

Какво ви накара да посетите всяко кътче на Китай – имаше ли обаче специфичен стремеж, желание, което ви накара да тръгнете на това пътуване?

Преди да дойда да преподавам в Китай, бях прекарал 1,5 години в обикаляне с раница по цялата дължина на Мексико, Куба и Централна Америка, така че имах желание да продължа да виждам света, но нямах средства, поради което реших да преподавам английски в чужбина, което е идеален начин да пътувам И да получавам пари за това. След като пристигнах в Китай, се почувствах длъжен да видя всичко, защото земя, която е толкова обширна и богата на история, заслужава да се пие в свободното време, а не просто бърза почивка до известните места. Едва след като завърших пътуването си, разбрах, че съм един от малкото чужденци, които са пътували толкова много из страната, така че то неволно се превърна в новаторско пътуване. Но самото пътуване не беше лесно: почти загубих живота си повече от веднъж и ограниченият ми бюджет изискваше да спя на най-лошите места, които можете да си представите, да се прехранвам с улична храна и да пътувам с всички необходими средства, за да стигна от село до село, от град до град. Много пъти ми се искаше да се разплача и да се прибера, но упорствах.

С едно изречение, как бихте обобщили Китай, страна, която се превърна в такова очарование в САЩ предвид икономическите връзки?

Обобщавайки Китай лично за мен, бих го нарекъл истинска земя на възможностите, където всеки, включително чуждестранните имигранти, може да започне отначало и да преследва мечтите си. Америка загуби тази титла, за съжаление.

Кои места/региони/хора ви изненадаха по време на пътуването? Открихте ли неща/традиции/обичаи в части от Китай, които ви накараха да се замислите или забавлявахте?

Това, което ме изненада най-много е, че китайците не са само една хомогенна раса; има над 56 етноса в Китай, физически и културно разнообразни като всяка друга западна страна. Снимките в моята книга се опитват да уловят това разнообразие дотолкова, доколкото успях, докато се носех из страната.

С какво искате зрителят/читателят на тази книга да си тръгне, след като я види? Каква беше вашата цел, вашата мисъл, която се опитвахте да изразите - чувствате ли, че сте успели?

Нямах смисъл или програма, докато пътувах и снимах. Всичко, което правех, беше да виждам земята и да срещам хора по пътя. Снимките бяха последваща мисъл. Но след като прегледах хилядите изображения, които бях направил, това, което открих е, че наистина съм уловил почти всеки аспект от живота и човечеството на китайското общество, от ежедневния обикновен живот на хората до уникалните индустрии и субкултури на нацията. Може би затова тази книга беше толкова добре приета: защото твърде често професионалните фотографи и журналисти имат специфичен дневен ред, докато моите снимки са напълно неутрални, откровени и честни.

Какъв съвет бихте дали на други млади журналисти, които имат предвид подобни проекти, но се борят да ги осъществят – къде могат да отидат за финансиране, подкрепа или как да структурират проектите си така, че да са практични и възможни?

Не мисля, че вече има много финансиране за фотограф, освен ако не сте свързани с новинарска агенция или корпоративен издател. Индустрията е пренаситена със снимки; сега всеки има цифров фотоапарат. Сигурен съм, че има безвъзмездни средства, но това отнема време и много работа с документи. Но не вярвам, че парите са от съществено значение за пътуването и изкуството. Моето пътуване и моята книга доказват, че устойчивостта и истинското уважение към вашите предмети са еднакво важни. Ако искате да пътувате, но нямате пари, помислете за преподаване в чужбина. Ако имате само кратко време да посетите страна, помислете дали да не излезете от утъпкания път; избягвайте туристическите обекти. Не струва никакви пари да се разхождате по улиците цял ден, както направих аз, и неизменно ще научите и видите повече от културата по този начин, отколкото ако сте похарчили всичките си пари за някаква обиколка.