Преодоляване на меланхолията

Да се ​​справите с меланхолията: Аманда Палмър чете зашеметяващата поема на Джейн Кениън за живота с и след депресията

„Какво ме нарани толкова ужасно през целия ми живот до този момент?“

От Мария Попова

„Сивият ръмеж от ужас, предизвикан от депресията, придобива качеството на физическа болка“, пише Уилям Стайрън в това, което остава най-завладяващият разказ за живота с депресия . Докато времето се слива с този сив дъжд в океан от мъка, ние започваме да губим от поглед другия бряг - но винаги има друг бряг.

Век след като Чайковски обмисля намирането на красотата сред останките на душата , поетесата Джейн Кениън (23 май 1947 г. – 22 април 1995 г.) улавя с изискана елегантност на прозрението живота с и след депресията в зашеметяваща поема, озаглавена „Излизане с меланхолията“, намерена в Констанс (обществената библиотека ) – финалът стихосбирка, публикувана през неоправдано краткия живот на Кениън.

Помолих моята сърдечна приятелка и друга почитателка на поезията Аманда Палмър — която ми е чела много стихове в миналото — да запише прочит на шедьовъра на Кениън, който тя направи щедро, красиво и с фината солидарност на родната меланхолия на пианото. Специални благодарности на аудио инженера Джеймс Бриджис.

ИЗКАЗВАШ СЕ С МЕЛАНХОЛИЯ
от Джейн Кениън

Ако са предписани много лекарства
за заболяване, може да сте сигурни
че болестта няма лек.

А. П. ЧЕХОВ
Вишневата градина

1 ОТ ДЯСЛАТА

Когато се родих, ти чакаше
зад купчина бельо в детската стая,
и когато бяхме сами, ти легна
върху мен, натискайки
жлъчката на запустението във всяка пора.

И от този ден нататък
всичко под слънцето и луната
натъжи ме - дори жълтото
дървени мъниста, които се плъзгаха и въртяха
покрай вретено на креватчето ми.

Ти ме научи да съществувам без благодарност.
Ти развали моите маниери към Бог:
„Тук сме просто за да чакаме смъртта;
удоволствията на земята са надценени.

Само изглеждах, че принадлежа на майка ми,
да живееш сред блокове и памучни тениски
с щракалки; сред червените тенекиени кутии за обяд
и отчетни карти в грозни кафяви калъфи.
Вече бях твоя - анти-нагона,
осакатителя на душите.

2 БУТИЛКИ

Елавил, Лудиомил, Доксепин,
Норпрамин, Прозак, Литий, Ксанакс,
Wellbutrin, Parnate, Nardil, Zoloft.
Покритите миришат сладко или имат
няма миризма; прахообразните миришат
като лабораторията по химия в училище
това ме накара да затая дъх.

3 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ОТ ПРИЯТЕЛ

Нямаше да си толкова депресиран
ако наистина вярваш в Бог.

4 ЧЕСТО

Често си лягам веднага след вечеря
както изглежда възрастен
(имам предвид, че се опитвам да изчакам да се стъмни)
за да се отблъсне
от силната болка в съня
крехък плетен коракул.

5 ИМАЛО ЕДНАЖ СВЕТЛИНА

Веднъж, в началото на тридесетте, видях
че бях прашинка светлина във великото
река от светлина, която се вълнува във времето.

Носех се с цялото
човешко семейство. Бяхме всички цветове — тези
които сега живеят, тези, които са починали,
тези, които още не са родени. За няколко

моменти, в които се носех, напълно спокоен,
и вече не мразех да съществувам.

Като врана, която надушва гореща кръв
ти долетя да ме издърпаш
на светещия поток.
„Ще те задържа. Никога не позволявам, скъпи
давят се!” След това плаках дни наред.

6 НАВЪРШВАНЕ И ИЗВЪНЖДАНЕ

Кучето търси, докато ме намери
горе, ляга с трясък
на лакти, поставя главата си върху крака ми.

Понякога звукът от дишането му
спасява живота ми - навътре и навън, навътре
и навън; пауза, дълга въздишка...

7 ИЗВИНЕТЕ

Парче изгорено месо
носи моите дрехи, говори
в гласа ми изпраща задължения
спирайки се, или изобщо не.
Уморено е да опитва
да съм сърдечен, уморен
извън мярка.

Преминаваме към моноамина
оксидазни инхибитори. Ден и нощ
Чувствам се така, сякаш съм изпил шест чаши
кафе, но болката спира
рязко. С чудото
и горчивина от някой помилван
за престъпление, което не е извършила
Връщам се към брака и приятелите,
до розови ресни от холихокс; върни се
към моето бюро, книги и стол.

8 КРЕДО

Фармацевтичните чудеса действат
но вярвам само в този момент
на благосъстоянието. Нечестив призрак,
със сигурност ще дойдете отново.

Грубо, средно, ще си сложиш краката
на масичката за кафе, облегни се назад,
и ме превърне в някой, който не може
направи си труда да говориш; някой
който не може да спи или който не прави нищо
но сън; не мога да чета или да се обадя
за среща за помощ.

Нищо не мога да направя
срещу вашето идване.
Когато се събудя, все още съм с теб.

9 ДРОЗД

Високо на Нардил и юнска светлина
Събуждам се в четири,
чакайки алчно първото
нотка на горския дрозд. Лек въздух
натиска през екрана
с дивата, сложна песен
на птицата и аз съм победен

чрез обикновено задоволство.
Какво ме нарани толкова ужасно
през целия ми живот до този момент?
Как обичам малкото, бързо
туптящо сърце на птица
пеене в големите кленове;
неговото ярко, недвусмислено око.

Допълнете с извисяващата се мъдрост на Кениън за живота , Мей Сартън за лека за отчаянието , Тим Ферис за това как е оцелял от суицидна депресия и спасителната линия на Галуей Кинел от стихотворение за приятел, обмислящ самоубийство, след което преразгледайте завладяващите четения на Аманда на „Ловците на гъби“ от Нийл Геймън, „Протест“ от Ела Уилър Уилкокс, „Humanity i love you“ от Е. Е. Къмингс и „Възможности“ и „Живот докато чакаш“ от полския Нобелов лауреат Вислава Шимборска.