Преминаване на стената на емпатията в разделени времена

Откъс от „Чужденци в собствената си земя: Гняв и траур върху американската десница“, The New Press, 2016 г.

Прекарах по-голямата част от живота си в прогресивния лагер, но в През последните години започнах да искам да разбирам по-добре тези отдясно. Как стигнаха до тези свои възгледи? Можем ли да имаме обща кауза по някои въпроси? Тези въпроси ме накараха един ден да шофирам от завод на завод в мрачните индустриални покрайнини на Лейк Чарлз, Луизиана, заедно с Шарън Галисия, топла, дребничка, бяла самотна майка, руса красавица, която обикаляше и продаваше здравни застраховки. Невъзмутима от оглушителното бръмчене на трион, режещ огромни стоманени листове, тя се шегуваше с работници, вдигнали предпазни средства до веждите си и скръстили ръце. Тя беше привлекателна и убедителна говореща. („Ами ако претърпите инцидент, не можете да плащате сметки или не можете да чакате месец, за да влезе застраховката ви? Застраховаме ви в рамките на двадесет и четири часа.“) Докато посягаха към химикалка, за да се запишат, Шарън им разказа за лова на елени, за количеството алигаторско месо в буден - любима пикантна наденица от Луизиана - и за последния мач на LSU Tigers.

Докато историята ѝ се развиваше, докато карахме между заводите, Шарън разказваше как баща ѝ, мълчалив работник в завод, се е развел с проблемната ѝ майка, оженил се е повторно и се е преместил в каравана на тридесет минути път с кола, без да каже на брат си или на нея. Тръгнах си жив с въпроси. Какво се е случило с баща ѝ? Как съдбата на брака му се е отразила на нея като малко момиче, после като съпруга и сега като самотна майка? Какъв е бил животът на младите мъже, с които е разговаряла? Защо тази умна, замислена, решителна млада жена – такава, която би могла да се възползва от платен родителски отпуск – е била ентусиазиран член на „Чаеното парти“, за която идеята е била немислима?

Разбира се, благодарих директно на Шарън, че ми позволи да я следвам в обиколките ѝ, но по-късно наум ѝ благодарих отново за дара ѝ на доверие и подкрепа. И след известно време ми хрумна, че видът връзка, която тя ми предложи, беше по-ценен, отколкото си бях представял първоначално. Той изгради скелето на мост на емпатия. Ние, и от двете страни, погрешно си представяме, че емпатията към „другата“ страна слага край на анализа на ясното съзнание, когато всъщност именно от другата страна на този мост може да започне най-важният анализ.

Английският език не ни дава много думи, с които да опишем чувството да се обърнем към някого от друг свят и този интерес да бъде приветстван. Създава се нещо свое, взаимно. Какъв дар. Благодарност, страхопочитание, признателност; за мен всички тези думи са подходящи и не знам коя да използвам. Но мисля, че се нуждаем от специална дума и трябва да ѝ отредим почетно място, за да възстановим това, което може би е липсващ клавиш на културното пиано на англоезичния свят. Нашата поляризация и нарастващата реалност, че просто не се познаваме, ни прави твърде лесно да се задоволяваме с неприязън и презрение.

За първи път преживях как някой протяга ръка и как някой биде протяган ръка към мен като дете на служител от Министерството на външните работи. В детското ми съзнание ми беше дадена лична мисия, успоредна на тази на баща ми, да се сприятелявам с хората от всички чужди страни, в които ни отведе работата на баща ми. Представях си, че ми беше наредено да се свързвам с хора, които говорят, се обличат, ходят, изглеждат и се покланят по различен начин от нас. Дали баща ми наистина ме е помолил да направя това? Не мисля. Защо го правя? Нямах представа. Това разбиране дойде по-късно. Любопитно е, че почувствах същата благодарност за връзката, когато много десетилетия по-късно шофирах от завод на завод с Шарън и когато разговарях с многото други, които срещнах по време на проучването на тази книга. Почувствах се отново в чужда страна, само че този път беше моята собствена.

***

Присъединете се към съботното „Awakin Call“ с Арли Хочшилд: Дълбоките истории на нашето време -- „Странци вече не са тук“. Подробности и информация за RSVP тук.